Болна бездомна котка влезе сама в къщата, показвайки, че има нужда от помощ:

Лора Касиди от Балтимор, Мериленд, разхождала кучето си сутринта преди седмица и когато се прибрала у дома, видяла непозната бяло-сива котка на верандата.

„Започна да вали и беше хладно, не знаех чия е котката, никога преди не я бях виждала. Затова реших да я разгледам“, казва Лора.

От пръв поглед жената разбрала, че котката е бездомна и освен това болна. Беше силно изтощена и покрита с бълхи, а палтото й изглеждаше неподдържано и сплъстено на места. Походката на котката беше неравна и нестабилна, а дъхът й миришеше лошо.

Лора трябваше да отиде на работа, но смяташе, че не може да остави котката на студената улица в това състояние. Така че тя я въведе вътре и я настани в малка стая.

Лора кръсти котката Боунс и веднага й предложи консерва. Гладната котка изяде с кеф до последната хапка, а след това си легна и мърка доволно.

Лора също разбра, че котката вече не е много млада. Тя вече има опит в отглеждането на по-възрастни котки, а сега в къщата й живее суперстар 26-годишен котарак Томас, когото Лора преди това осинови от приют.

„Нямаше да се грижа за друга стара котка, но не можех да се накарам да я изхвърля на улицата в това състояние“, казва Лора.  

След работа Лора писа за котката на страницата на града във Фейсбук и няколко души отговориха на нейното съобщение. Те казаха, че тази котка е живяла на улицата от няколко години и че преди това е била в ръцете на контрола върху животните и те са я стерилизирали.

Тогава Лора започна да търси онези, които биха й помогнали да лекува котката. Тя се свърза с доброволческото дружество „The Feline Rescue Association (FRA)“ и те се съгласиха да осигурят медицинска помощ на котката, а Лора ще я държи в къщата си, докато котката не намери постоянен собственик.

Боунс тежеше малко над 2 кг и беше на повече от 10 години. Тя нямаше микрочип, така че най-вероятно е живяла на улицата от раждането си.

„Тя беше диагностицирана с инфекция на пикочния мехур и подозрение за хипертиреоидизъм (нарушение на щитовидната жлеза). След това й бяха дадени много течности, за да предотврати дехидратация и антибиотици и лекарства за лечение на нейния артрит.“

Според Лора котката изненадващо спокойно издържа всички манипулации с нея и след това сладко задряма точно на масата на ветеринарния лекар.
„Радвам се, че най-накрая получи помощта, за която буквално се молеше, мяукайки силно, когато дойде в къщата ми.“