Болест,която ви завладява и напълно ви унищожава: по-трудно от наркоманията и всичко започва като игра:

„Колко промити мозъци имате в тези моменти, най-добре доказва примерът, когато оставих половингодишното си дете в колата и отидох да залагам.“ Съвсем забравих за бебето, бях в казиното с часове и чак когато се прибирах, осъзнах, че съм оставила детето в колата…“

Въпреки че алкохолизмът и наркоманията са зависимости, за които може би се говори най-много, в Сърбия са регистрирани най-много случаи на пристрастяване към хазарта.

В началото на тази година внезапен скок на наплива от пациенти, пристрастени към хазарта, беше регистриран в Специалната болница за зависимости на Драйзерова.

Увеличението е с цели 30 на сто, което не се е случвало през последните десет години, откакто в тази болница започва лечението на този вид зависимости. Всичко започва като игра, с един изигран билет, а по-късно се превръща в болест, върху която зависимият няма контрол.

„Започнах в шести клас на основното училище. С приятелите си, просто за забавление, попълвах билет, като вземах 100 или 200 динара от джобните си пари. Не се спрях обаче на билетите. В гимназията реших да опитам късмета си на машините и така попаднах в омагьосан кръг. Хазартът е болест, която те завладява, не мислиш за нищо друго, а само за това как ще отидеш и ще изиграеш нещо“, започва разказа си за RINU тридесетгодишният M.J, лекуван хазартен зависим.

Той падна в бездна, от която нямаше връщане. Той стана редовен посетител на казината, печалбите бяха малки, а загубите много, много по-големи.

Дълговете, които правеше, достигаха астрономически цифри, но винаги си мислеше, че ще реши всичко със следващия хазарт, което така и не се случи. Както казва той, той имаше отлична „маска“ пред семейството си, така че много дълго време никой не подозираше, че има сериозен проблем.

„Колко промити мозъци имате в тези моменти, най-добре доказва примерът, когато оставих половингодишното си дете в колата и отидох да залагам.“ Съвсем забравих за бебето, бях в казиното с часове и чак когато се прибирах разбрах, че съм оставила детето в колата. Беше подуто от плач, благодарна съм на Бог, че тогава не се случи нещо по-страшно. Тогава семейството видя, че много неща не са наред, че имам проблем. Загубих емоциите си, волята си. Бях напълно унищожен“, казва M.J. и добавя:

„Много странна болест, просто толкова ме обзе, че не се интересувах от нищо друго освен от това кубче. Физически бях вкъщи със семейството си, но психически мислех само за куба. Рових се из телефона си, проверявах резултати, билети и мачове. Когато жена ми ми каже нещо, то влиза в едното ухо и излиза от другото.“

По увещание на родителите и съпругата си той започнал да се отказва от хазарта, чисто за да им угоди, защото все още не разбирал напълно, че има проблем. Той разбра това едва когато експертите го сблъскаха с реалността. Първите дни от престоя му в здравното заведение били адски, но го съживили. Не контактуваше с никого и през цялото време мислеше за баща си, майка си и жена си.

„Не знаех дали жена ми ме е напуснала, как е детето ми. Страхувах се за семейството, дали длъжниците ще им се обадят или ще дойдат на вратата да ги тормозят. Това са такива кризи и такива терзания, които не бих пожелала на никого на този свят.

Исках да залагам, буквално през първия месец от лечението сънувах, че пробивам билети или играя на рулетка. Но с помощта на страхотни лекари успях да го преодолея. Дадох всичко от себе си, за да устоя в тази мъчителна битка и да се излекувам. Не исках отново да разочаровам родителите си, съпругата ми, за която разбрах, че е останала при мен след всичко“, откровен е нашият събеседник.

За всички млади хора този пристрастен към хазарта има само едно послание, което се надява да достигне до всеки, който има този проблем.

„От хазарта хляб няма“. Разкъсва те на парчета, по-лошо от наркотици или алкохол. Едно от най-тежките заболявания. Всички тези придобивки са нещо временно, като събереш месец, два, година… виждаш, че винаги си на загуба и животът ти се разрушава.

С хазарта унищожаваш миналото си, всички забравят кой си бил и какъв си бил, настоящето ти, което ще е ужасно, но и бъдещето ти“, каза този зависим, който наскоро излезе от лечение и се надява, че макар и труден, пътят пълното възстановяване с помощта на близките да е възможно.