Бедна жена отишла при един свещеник и взела да му се оплаква, но той я смаял с това, което й показал:

добавена преди 2 седмици Оставете коментар 825 Преглеждания

Веднъж при един свещеник дошла жената на беден селянин.

– Отче, – тъжно казала тя, – уморих се. Ние работим от сутрин до мрак, но има дни, в които нямаме друго освен коричка хляб да дадем на децата си.

Но най-много се уморих да гледам нашия беден дом, окъсаните дрехи на синовете си и умореното лице на мъжа си… Замислил се свещеникът и помолил жената да го последва.

Той й показал красива къща, на чиято тераса играели деца.

– Как мислиш, дали стопанката се чувства щастлива? – попитал той.
– Разбира се! – възкликнала жената.

– Какво богато имение, колко добре са облечени децата!
Тогава свещеникът я помолил да се приближи и да се вгледа по-внимателно. Тя видяла майката на децата, която седяла в сянката и горко плачела.
– Тя плаче, защото е сляпа по рождение и не може да види децата си. – промълвил свещеникът. Двамата продължили по-нататък.

След малко отецът й показал втора къща.

Тя била още по-богата от първата, а на въпроса на жената живеят ли там щастливи хора, той разказал, че да, това е било прекрасно семейство, докато не загинал бащата. Сега нямало ден, в който вдовицата да не ридае за своя съпруг, а децата – за татко си. Жената дълбоко се замислила и не забелязала как стигнали до един голям стопански двор.

Тук бил домът на дъщерята на един много богат търговец.

– Тук има богатство и изискана храна, скъпи дрехи, а вътре едва ли не и дръжките на вратите са покрити със злато. Но живее ли тук щастието? След този въпрос свещеникът отворил тежката порта. Дъщерята на търговеца, като видяла гостите, поздравила ги и ги поканила да пият чай. Но колко пуст се видял на гостенката този дом! Тук нямало деца, не се чувал гласът на съпруг.

Държите ли картофите във вода преди да ги изпържите? Ето защо не е много добре да го правите:

– Аз имам богатство и красиви дрехи, но нямам щастие, – казала стопанката. Нямам нито мъж, нито деца, няма за кого да приготвя обед или да си облека красива рокля…
Бедната жена дълбоко се замислила и тръгнала обратно към своя дом.

– Благодаря ви, отче! – казала тя на свещеника. Сега разбирам колко съм била глупава! Аз се уморих да гледам старите си дрехи, без да зная какво щастие е да виждам своите деца! Мислех си, че щастието е да живееш охолно, а се оказва, че е щастлив този, който има за кого да приготви обед и в чийто дом се чува детски смях!

Наистина, често ние виждаме само своите несгоди и не забелязваме колко щастливи и богати сме всъщност…