Бедна жена отишла при един свещеник и взела да му се оплаква, но той я смаял с това, което й показал:

Веднъж при един свещеник дошла жената на беден селянин.

– Отче, – тъжно казала тя, – уморих се. Ние работим от сутрин до мрак, но има дни, в които нямаме друго освен коричка хляб да дадем на децата си.

Но най-много се уморих да гледам нашия беден дом, окъсаните дрехи на синовете си и умореното лице на мъжа си… Замислил се свещеникът и помолил жената да го последва.

Той й показал красива къща, на чиято тераса играели деца.

– Как мислиш, дали стопанката се чувства щастлива? – попитал той.
– Разбира се! – възкликнала жената.

– Какво богато имение, колко добре са облечени децата!
Тогава свещеникът я помолил да се приближи и да се вгледа по-внимателно. Тя видяла майката на децата, която седяла в сянката и горко плачела.
– Тя плаче, защото е сляпа по рождение и не може да види децата си. – промълвил свещеникът. Двамата продължили по-нататък.

След малко отецът й показал втора къща.

Тя била още по-богата от първата, а на въпроса на жената живеят ли там щастливи хора, той разказал, че да, това е било прекрасно семейство, докато не загинал бащата. Сега нямало ден, в който вдовицата да не ридае за своя съпруг, а децата – за татко си. Жената дълбоко се замислила и не забелязала как стигнали до един голям стопански двор.

Тук бил домът на дъщерята на един много богат търговец.

– Тук има богатство и изискана храна, скъпи дрехи, а вътре едва ли не и дръжките на вратите са покрити със злато. Но живее ли тук щастието? След този въпрос свещеникът отворил тежката порта. Дъщерята на търговеца, като видяла гостите, поздравила ги и ги поканила да пият чай. Но колко пуст се видял на гостенката този дом! Тук нямало деца, не се чувал гласът на съпруг.

– Аз имам богатство и красиви дрехи, но нямам щастие, – казала стопанката. Нямам нито мъж, нито деца, няма за кого да приготвя обед или да си облека красива рокля…
Бедната жена дълбоко се замислила и тръгнала обратно към своя дом.

– Благодаря ви, отче! – казала тя на свещеника. Сега разбирам колко съм била глупава! Аз се уморих да гледам старите си дрехи, без да зная какво щастие е да виждам своите деца! Мислех си, че щастието е да живееш охолно, а се оказва, че е щастлив този, който има за кого да приготви обед и в чийто дом се чува детски смях!

Наистина, често ние виждаме само своите несгоди и не забелязваме колко щастливи и богати сме всъщност…

източник