Бабата седеше сама в студената къща и плачеше, думите на дъщеря й звучаха в ушите ѝ-Вече не беше нужна на никого:

Отношението на детето към родителите му не е справедливо. Старата Вера Михайлова мислеше за това, седейки в студената си къща. 

Тя пристигна преди няколко часа и сега не знаеше какво да прави със себе си. Къщата е студена, фермата изоставена. Тази година определено няма да има реколта. Горчиви сълзи се лееха по дълбоките бръчки около очите.

ОТНОШЕНИЕТО НА ДЕТЕТО КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

Вера се омъжи късно. Цялата си младост е живяла в селото и е помагала на родителите си. На около 30 тя се омъжва, но Бог не ѝ дал деца. Тя не можела да износи две и едва родила трето момиченце, и то предсрочно. Краси оцеляла и била най-ценното нещо на света за майка си .

За съжаление детето израснало много слабо. Или настинка, или някакво друго нещастие. Мъжът на Вера все повтаряшл, че няма какво да се занимава с малката , така или иначе тя нямало да оживее. „Трябва да родиш здраво бебе, най -добре – момче, за да може да работи и да помага“, казвал той.

Вера категорично не се съгласиал. Тя кърмела бебето и то израснало като прекрасно здраво момиче. Съпругът ѝ не можел да чака повече и отишъл при друга, която му родила син. Свекървата останала с Вера и тя трябвало да гледа майка му.

Много ухажори идвали при Вера, след като съпругът й я напуснал. Но жената решила да се посвети на дъщеря си и имала много работа около къщата. Майката и свекървата на Вера също не ставали по-млади. Втората в крайна сметка се разболяла тежко.

Има ли място за родителите в новия живот на децата

Минали години, Краси пораснала, изучила се и си намери градски годеник. Две години след сватбата се родило бебе . Красимира се обадила на майка си и я повикала да живее с тях. Отначало тя се съпротивлявала. На кого трябвало да се остави къщата си? Старите жени отдавна починали в мир. Имала обаче кокошки, гъски, любима котка и крава.

И все пак дъщерята убедила майка си да се премести при тях, за да помогне с малката Ваня. Кравата продали, котката дали на съседите, като ги инструктирали да наглеждат къщата. Вера се преместила при младите и се грижела за внучето си с удоволствие, докато дъщеря й и съпругът й работят, за да изплатят ипотеката . Така минали 6 години.

Вера пораснала, съпрузите изплатили ипотеката и нуждата от Вера изчезнала. Така казала Краси на майка си. Директно в очите тя ѝ казала да се върне обратно на село. Зетят ѝ помогнал да опакова нещата си и я закарал до автогарата и тя хванала последния автобус. Сълзи напълнили очите ѝ.  Чувството за несправедливост просто заляло сърцето на старицата. Кой би могъл да знае, че собствената ѝ дъщеря ще ѝ причини това?

Обратно към живота

И сега бабата седи в студена къща и не знае какво да прави сега за нея. Изведнъж се почука на вратата. Били съседите, видели светлината на прозореца и решили да разберат кой е в къщата. Вера им разказала всичко през сълзи. Добрите хора бързо решили какво да правят.

След два месеца животът ѝ се подобрил. Съседите дали телето на Вера и котката разпознала стопанката си. Къщата беше подредена от всички заедно . Бабата вече се превърнала в чест и желан гост на хора, които никога не са й били роднини, но я обичали с цялото си сърце.

Не забравяйте родителите си и какво са направили за вас! Не забравяйте, че вашите деца също могат да направят несправедливи неща с вас. Не е толкова важно дали човек е член на семейството за вас или времето на интимност вече е отминало. Важно е обаче да останете благодарни и да плащате винаги с добро.

.

.

.

zajenata