Баба винаги се прави на домакиня в моя апартамент, но повече никога няма да я пусна да влезе:

добавена преди 2 седмици Оставете коментар 540 Преглеждания

Бабата на съпруга ми, меко казано, е нахална. По някаква причина тя реши, че може да се прави на домакиня в нашия апартамент. Цял живот е командвала като свекърва, а сега се прехвърли към мен. Няма да й позволя да се разпорежда в дома ми.

Омъжена съм вече 5 години. През цялото това време живеехме тихо и мирно. Но след последното посещение на бабата на мъжа ми реших, че повече няма да й отварям.

Апартаментът, в който живеем, е мой. Жилището е просторно и удобно. Така че, не мислим да се местим.

Когато баба му дойде при нас за първи път, тя каза, че иска да остане при нас. Съгласих се. Свекърва ми дълго време ме разубеждаваше и предупреждаваше, че роднината й има труден характер. Не й повярвах. Съжалявам, че не се вслушах в мъдрия съвет и не я изгоних веднага.

Когато се върнах от работа, не познах апартамента си. Имаше допотопни килими във всички стаи и кадифени завеси вместо ролетни щори. Бабата на съпруга ми прегледа гардероба ми и каза, че трябва да се обличам по-скромно.

Съпругът ми ме молеше да не правя скандали и ме уверяваше, че възрастната жена скоро ще си тръгне. И той, като майка си, се страхуваше да каже и дума на баба си. По някаква причина всички я боготворяха, въпреки че възрастната жена не изглеждаше страховита и властна.

След заминаването й веднага се заех да върна апартамента си в предишния му вид. Съпругът ми ме помоли да не изхвърлям подаръците на баба, но когато ме погледна в очите, разбра, че няма да го послушам.

Жена раждаше секцио и в първия момент, когато извадиха бебето тя реши че ражда извънземно [СНИМКИ]:

При поредното си посещение възрастната жена вдигна скандал, защото не видя килимите и пердетата.

Когато се върнах от работа, забелязах, че вместо моите съдове в шкафовете са сервизите на баба. Исках да ги изхвърля, но тя изчака мъжа ми да се върне, престори се, че получава инфаркт. Съпругът ми се суетеше около нея обезпокоен. Седях тихо в кухнята и пиех кафе. Няма да участвам в този цирк и да позволя на някой да води парада в апартамента ми.

След този инцидент баба му не общува с мен дълго време и демонстративно пиеше лекарства за кръвното, докато не си тръгна. Когато се прибра у дома, се обади на съпруга ми. Каза му, че ще ни посети отново. Веднага го предупредих, че не смятам да търпя нейните лудории, дори и наистина да получи инфаркт.

Преди пристигането на баба тъкмо бяхме приключили с ремонта. В хола имаме черни тапети със златни шарки, а едната стена като цяло е със скъпо златно покритие. Изглежда много стилно.

Когато се прибрах от работа, заварих баба да къса тапетите. Купила нови, по-весели – с цветя. Обадих се на съпруга ми и казах, че има половин час да изведе баба жива от нас, иначе не отговарям за себе си.

Той дойде и я заведе в хотел. Виковете й се чуваха из целия апартамент. Мъжът ми обаче не ми каза нито дума, разбра, че е по-добре да не ме закача.

Баба му каза, че вече не е любимият й внук, защото не се е застъпил за нея.

Щом не иска да живее по моите правила, няма да идва повече в дома ни.

Той едва оцелява и избягва парализата, а след 17 месеца печели жестокото състезание: