Невероятната история на хотела в който спите в две държави:

Невероятната история на хотела в който спите в две държави

Ако перспективата да се окажете в хотел, без да знаете в коя държава е възбуждаща въображението, то какво да кажем да нощувате в две държави едновременно? Хотел Арбез е най-невероятното място на света, в което можете да бъдете.

До Ла Кюр, малко селце, разположено на върха на планината Юра. Тя разделя Франция и Швейцария, се стига с дълго пътуване по криволичещи пътища.

Малкият семеен хотел Арбез френско-швейцарски, наричан още ЛАРБЕЗИ, е построен в рустикалния стил. Той е толкова разпространен в тази част на Европа, и има тази особеност, че се намира точно на върха на международната граница.

Тази необичайна ситуация е непредвидена последица от договор от 1862 г. С него Франция и Швейцария се споразумяват за малка териториална размяна. За да позволят пълен френски контрол върху близкия стратегически път.

В договора е предвидена разпоредба за запазване на всички сгради по границата . Обстоятелство, от което се възползва местен предприемач, за да отвори магазин и бар.. С цел да се възползва от трансграничната търговия. Хотелът е построен през 1921 г.

Резултатът е, че приблизително половината от хотела е във Франция, а другата половина – в Швейцария. Като международната граница пресича ресторанта и няколко от стаите. Невидимата международна граница минава точно през банята и леглото. Това означава, че гостите спят с главата си в Швейцария, а с краката си във Франция. От прозореца се виждат двата гранични пункта . Швейцарският вдясно, френският малко по-надолу вляво, а хотелът заема малък парцел, вклинен между тях.

Правна сложност

Тази трансгранична реалност е заложена в историята на мястото. От световните войни до неотдавнашната пандемия от Covid-19, уникалното положение на хотела е неизчерпаем източник на любопитни ситуации и истории. То е отразено и в няколко от декоративните елементи, които се намират в целия имот. Някои от тях са очевидни, като флаговете, които украсяват някои от стените, но има и по-фини.

„Огледалата и прозорците са замислени не само като декоративен елемент,но и като символ на връзката между съседни светове и реалности.. Казва Александър Пейрон,мениджър на хотела,който се управлява от семейството му от поколения. По време на обиколката на един от апартаментите с екипа на CNN. В този случай, докато цялата стая е в Швейцария, стената е изцяло френска.

Репродукция на известната картина на Пол Сезан „Играчите на карти“ се намира над ресторанта. Окачена е точно на мястото, където минава границата. Сцената, която изобразява двама мъже, играещи карти, и която се намира и на голям стенопис на една от външните стени на хотела, намеква за инцидент, случил се в хотела през 20-те години на миналия век, казва Пейрон.

Швейцарски митничар глобява група клиенти, които е хванал да играят карти. Нарушението? Не става дума за хазарт. Както някои погрешно са предполагали по онова време,а за това,че те са използвали комплект карти френско производство в швейцарската част на хотела. Без да са платили митнически такси. И до днес хотелът разрешава игрите, стига картите да не преминават границата.

Убежище по време на Втората световна война

Правната рамка не е маловажна и когато става въпрос за избор на храна. Ако седите от френската страна на ресторанта, забравете да си поръчате порция tomme Vaudoise(швейцарско меко сирене ). То не може да бъде пренесено от френската страна поради строгите европейски разпоредби, засягащи непастьоризираните млечни продукти.

Същото, в обратен ред, се случва и с някои френски специалитети. Например saucisse de Morteau – традиционна пушена наденица, чието разпространение не е разрешено в Швейцария.

По-лесно е, когато става въпрос за плащане на сметката, тъй като се приемат както евро, така и швейцарски франкове. По същия начин хотелът има два телефонни номера. По един за всяка страна,а стаите са оборудвани с два вида електрически контакти.. Тъй като Франция и Швейцария използват различни стандарти. Данъците се плащат и в двете страни по специална пропорционална формула, съгласувана с данъчните власти на двете страни.

Когато през 2008 г. Швейцария се присъединява към Шенгенското пространство за свободно движение. Това в известна степен улесни нещата, но в действителност няма практически ефект върху ежедневното функциониране на хотела, тъй като той винаги е бил особено трансгранично пространство.

Драматичен пример за това е история от времето на Втората световна война, когато окупираните от Германия и контролираните от колаборационистите зони на Франция се слели със свободна Швейцария точно на мястото, където се намира хотелът.

Германците окупират френската половина на хотела, но тъй като стълбището, водещо към стаите, е отчасти на швейцарска територия, горните етажи остават недостъпни за тях, което ги превръща в относително безопасно убежище за бежанците и бягащите съюзнически пилоти.

В ситуация, напомняща класическия британски телевизионен комедиен сериал от 80-те години на миналия век „Ало, ало!“, в случаите, когато германците се разсейвали, хапвали или пийвали бара, собствениците на хотела успявали да промъкнат бегълците под носа им в безопасната зона на неутрална Швейцария.

Собственикът Макс Арбез е признат за Праведник на народите от мемориала „Яд Вашем“ в Йерусалим за ролята му в спасяването на еврейски бежанци. Благодарственото писмо от съюзническия командир маршал Монтгомъри днес също е гордо изложено до това „стълбище на свободата“.

Тайните преговори

Това не е последният път, в който хотелът се забърква в международната геополитика с високи залози. В началото на 60-те години на миналия век в хотел Арбез се провеждат тайни преговори, довели до обявяването на независимостта на Алжир от Франция през 1962 г.

Опасявайки се от залавяне, алжирските преговарящи не искат да стъпват на френска земя, докато френските власти желаят да проведат преговорите дискретно в рамките на своите граници. Стая в хотела предлага идеалното решение.

Възможно е особеният статут на хотела да е бил използван понякога и от хора с не толкова добри намерения. В началото на 2002 г., малко след 11 септември, Пейрон казва, че хотелът е бил посетен от агенти на неразкрита служба за сигурност, за да разследват възможността агент на Ал Кайда да е използвал престоя си, за да премине незабелязано границата.

Неотдавна, с избухването на пандемията Covid-19, хотел Арбез отново се оказва на първа линия. Подобно на останалата част от туристическата индустрия, хотелът е силно засегнат, въпреки че успява да остане отворен за известно време, за да осигури настаняване на санитарния персонал.

Управителите му обаче трябва да се справят и със сложността на два различни и постоянно променящи се набора от ограничения, като обикновено избират да прилагат по-строгите от тях, които най-често са тези на френската страна.

Въпреки че карантините и заповедите за оставане вкъщи постепенно се облекчават, границата остава затворена още дълго време. Тъй като хотелът е достъпен и от двете страни, през това време той предлага убежище за двойките, които са се оказали блокирани от двете страни на границата.

Тесен отворен двор служи като канал между френската и швейцарската страна на сградата. Там се намира едно от най-старите и осезаеми проявления на тази граница – каменен знак от 1863 г.

От едната страна стои орелът на Втората френска империя (по това време Франция е управлявана от Наполеон III), „Во“, е просто написано от другата страна.

„Кантон Во е част от Швейцарската конфедерация, но нека не забравяме, че от другата страна на този маркер също има своеобразна конфедерация – Европейският съюз“, казва Пейрон.