Жената мечта за всеки един женен мъж:

Жената мечта за всеки един женен мъж

Времето минава, мъжът влачи хомота на семейния живот и… изведнъж започва да издиша. Наляга го умора. Външно всичко си е по старому: той продължава да ти дава заплатата си, ходи на работа, пие бира с приятели през уикенда. Само че вече не отговаря на всичките ти въпроси, кима неопределено на капризите ти, не спори. Дори сексът вече не го интересува.

А ти, изтормозена от работата, детето и сериалите, не разбираш какво се е случило. Чудо голямо, поразредили сте секса – на кого му пука. Един дерт по-малко. Да, пределно ясно ти е колко са важни сексуалните отношения, но в действителност нищо не ти трябва – колкото по-рядко, толкова по-добре.

И тогава в живота ви се появява тя – жената мечта.

Тя е разведена и свободна. Не е ясно какво работи, но печели достатъчно. Поотрасналото ù дете постоянно е при бабата и дядото, така че мъжът ти в началото дори не се досеща за съществуването му.

Тя не иска нищо, но е готова да дари радост на чуждия мъж.
Най-страшното е, че тя е по-възрастна от теб. А ти се страхуваше от двайсетгодишните нимфи с едри бюстове и дълги крака, свежи като майска роза. Елизавета Георгиева не е такава. Колегите ù дори ù говорят на „вие”.

Представителна, добре поддържана, самостоятелна, тя не иска нищо, не моли, не досажда нощем по телефона на чуждия мъж. Но ако той неочаквано намери свободно време, тя отменя всичките си ангажименти и го посреща с радост.

Естествено, посреща го не само с вечеря, но и със сексапил. А мъжът ти е отегчен от тъпата креватна гимнастика, за която си прочела в лъскавите списания, на него му трябва топлина, усещане за физическа близост, а не Кама Сутра. И Елизавета Георгиева му ги дава.

След като са се срещали две седмици, той се решава на по-голяма близост. И с учудване открива, че Лиза не е обикновена жена. Направила си е и интимна прическа. Тя се грижи не само за видимата си красота, но и за това, което не е на показ.

Мъжът е адски примитивно същество. Със своята непоклатима логика на изчезнал праисторически вид той започва да разсъждава: сексът с нея не беше планиран, значи Елизавета Георгиева се поддържа винаги така.

И тогава го връхлита ревност.

Ревността е най-доброто лекарство против скуката. Теб, разбира се, отдавна не те ревнува – за него ти си като сестра, майка на децата му, офис сътрудничка и готвачка. Какво да те ревнува като те възприема като безполово същество.

Но виж, Елизавета… тя е готина жена. Той я харесва. А щом е така – според логиката! – харесват я и всички останали.

Скуката отдавна е изчезнала. Той тича с изплезен език натам – не го викат, но пък винаги е добре дошъл. Един такъв едва не се удави. Решил да прави секс със своята Лиза край брега на езеро. Излезли да се позабавляват сред природата, а колата взела че тръгнала по стръмното и – право във водата.

Трудностите сближават. Перипетиите, докато търсиш тайно място за секс, сближават двойно повече. Ами ако съседите на готината жена се окажат колеги на жена му? Ами ако нейният братовчед ги засече в ресторанта? Или пък приятелката съседка, която има отскоро шофьорска книжка и кола, ги види да се целуват, докато чака в задръстването. Ако, ако, ако… Това „ами ако” сближава.

Готината жена не бърза. И за къде да бърза? Тя си плете мрежата методично, спокойно, наслаждава се на живота, прави секс с удоволствие. Общо взето, много-много не се притеснява.

Лекотата, с която тя живее, е примамлива. Голяма работа, че имала дете – нима това ще спре мъжа, на когото му е хубаво? И той хлътва.

Ти рано или късно забелязваш неговите забежки. И както винаги, си правиш глупави изводи. В стремежа си да го задържиш, окончателно съсипваш всичко. Скандали, претенции, викове – кой ще търпи това на днешно време?

И ето, ти си жена към трийсетте и вече си свободна. Документът за развода е в джоба ти, имаш издръжка за детето… и вече си сама. Женските партита се оказват не чак толкова привлекателни, както ти се струваше преди, детето изисква много грижи.

Но времето лекува всичко. Вече можеш да хвърлиш детето на родителите си, да се поглезиш във ваната някой и друг час и да не готвиш за вечеря. Започваш да се грижиш за себе си, не предявяваш претенции, не се бориш да създаваш уютно гнездо. Правиш каквото си искаш.

А после срещаш него – чуждия мъж, за когото ти си онази жена мечта, която ти отне твоя мъж.

Ти не го пришпорваш (той така или иначе не е твой), не искаш, не молиш, можеш да преживяваш и сама. Хубаво ти е с него и дори разбра какво е оргазъм, а на него изобщо не му е скучно с теб, и даже същата креватната гимнастика, която възприемаше като секс, придобива други форми – близост, която е необходима и приятна и на двамата.

Може би, ако той зареже семейството си, ти ще го приемеш – защо пък не? Толкова ви е хубаво заедно. Не както на него с жена му и на теб с бившия ти мъж.

Текст: Лена Миро; превод: Мария Зозикова