В салона дойде една много симпатична и мила възрастна жена, която не познавах:

В салона, в който работя, вчера дойде със записан час една много симпатична и мила възрастна жена, която не познавах, но явно другите познаваха добре. След като ѝ направиха прическа, тя седна при мен и ме помоли да лакирам ноктите ѝ с безцветен лак. Попитах я а защо иска лакът да е безцветен и тя каза:

– Ръцете ми са грозни, не искам да привличам вниманието на другите върху тях.

Усмихнах ѝ се и казах:

– Ръцете Ви са красиви. Разказват за любовта, за радостите и сълзите Ви. Тези ръце са докосвали неща и са прегръщали хора, които сте обичала и за които сте се грижила. Те разказват историята на живота Ви.

Тя помълча малко, усмихна ми се и се съгласи да лакирам ноктите ѝ в розово. Понякога в това, в което сме толкова неуверени и дори се срамуваме от него, другите намират красота.

.

Лора Лазар „Грешният квартал“