Всички помним това,но знаете ли какво всъщност беше то:

Почти няма човек, който да не си спомня цветните фигури в кръгове, квадрати, правоъгълници и пръчки, които се появяваха от време на време на телевизионните приемници с монотонен звуков сигнал.

Това доста дразнещо явление, останало част от миналото ни заедно с онези стари дебели телевизори, всъщност си има име, тези изображения се наричат ​​тестови карти или тестови модели.

Както съобщава „Istorijski zabavnik“, тази сцена се излъчва предимно в моменти, когато предавателят е активен, но не излъчва програма. И така, по времето, когато телевизията имаше „работно време“ т.е. не излъчваше програмата 24 часа в денонощието. Тестовите карти се пускаха в началото и в края на всяко предаване, като моделите бяха предимно придружени от монотонен тон, въпреки че някои станции използваха и включване в радиосигнала или някаква инструментална музика.

Тестовите карти са практически толкова стари, колкото и телевизията. Първо бяха използвани действителни физически карти за насочване на камерата, докато по-късно бяха използвани кадри.

Това е чисто технически въпрос. Основната цел на тази доста дразнеща сцена беше да се калибрира сигнала, т.е. настройване на камери и приемници за правилно показване на изображението. Картите позволиха на всички, както на зрители, така и на телевизионни станции, да настроят оборудването си, за да получат оптимално качество на картината.

Следователно нищо в тестовите карти не е случайно. Веригата е била използвана за регулиране на линейността в ерата, когато катодните тръби са били използвани в телевизорите. Докато приемниците бяха черно-бели, се използваха модели с нюанси на бяло и черно, а с цветната телевизия дойде набор от модели, т.нар. „SMPTE ленти“ в различни цветове. Цветовият модел винаги е бил един и същ и подреден отляво надясно – бяло, жълто, черно, зеленикаво синьо, зелено, магента (червеникаво-лилаво), червено и синьо. Освен тези цветове, тестовите карти имаха и различни нюанси на черното, което позволяваше интензитета на светлината и контраста на екраните да се регулират максимално добре.

Най-известната тестова карта е направена през 1966 г. от компанията Philips. Съдържанието и формата на шаблона са проектирани от инженер Фин Хендил с помощта на неговия колега Ерик Хелмер Нилсен. Моделът се казва „Philips PM5544“ и се използва във Великобритания, Канада, Съединените американски щати, Филипините, Мианмар, Южна Корея, Тайван, Япония, Австралия, Испания… и ние го помним добре.

Някога обичайна гледка, тестовите карти сега рядко се виждат извън телевизионните студия, постпродукцията и съоръженията за разпространение. Те вече не са предназначени да помагат на зрителите да калибрират своите телевизори, най-вече защото съвременните телевизионни приемници не изискват почти никаква настройка, а цифровият сигнал също е допринесъл за това.

Освен това повечето телевизии вече излъчват програмата нон-стоп 24/7, така че няма символично „начало и край“ на всеки работен ден.