Виц на деня: Мамо, ти cи в такава възраст, че трябва да идеш:

„- Мамо, ти си в такава възраст, че трябва да идеш на психолог.

• Виж сега, аз съм си добре. Ти ако искаш ходи на психолог, аз нямам нужда! Хич няма да си давам парите за глупости!
• Ама ти имаш компулсивно-обсесивно разстройство! Затова все чистиш! Искаш да контролираш всички.
  Ай сега, новоизлюпена психоложка!
• Чистя, ‘щото всички ви мързи. И да не мислиш, че много искам да се занимавам с вас, че и да ви командвам?
  Ама вие без мен къщата не можете да си намерите!

• Не е вярно. Ти не ни позволяваш да се изявим, да не те засенчим. Защото ще се почувстваш малоценна и ненужна.
  Направо ме вбеси!
• Значи ви командвам ? Не ви давам да се изявите? Ок, напускам сцената!
  На другия ден си уредих прическа, козметик, среща с приятелки, следобедно кафенце, накрая посещение на пиано бар. Пълна програма! Цял ден се шлях напред-назад, разходих се из градската градина, ядох сладолед – абе живот с капела! Телефонът с изключен звук, никой не знае къде съм. Рай!
  Прибирам се в полунощ, отключвам вратата и цялото домочадие изхвръква в коридора.

• Къде ходиш досега?
  Мали, довлякли са и свекървата.
• Да нямаме някакъв празник, който да съм забравила? – питам най-учтиво и изпепелявам с поглед мъжа ми.
• Ами тя, мама, се притесни, като разбра, че те няма още…
  Ще се притесни тя за мен, друг път! Ама сега има какво да пили на главата на синчето -„Аз казах ли ти, че не е за теб? Кое време е станало? Коя почтена жена се прибира по това време? Ох, мама, клетичък сине! „
• Че защо ще се притеснява?
• Ами не си ѝ купила лекарствата, и батерии за слуховия апарат не си ѝ занесла! Няма те никаква, не вдигаш телефона!

• В хладилника няма нищо, даже хляб не си купила и не ме събуди за работа, та закъснях и утре трябва да отработвам! – включва се детенце.
• Как може да си толкова безотговорна?
• Ами може, викам, може. Отидох на психолог и той потвърди диагнозата ти! И ми каза:
• Госпожо, това разстройство е много упорито! Щом Ви обхване компулсията да чистите, напуснете къщата! С готвенето и пазаруването нещата стоят по същия начин! Ако пък Ви обхване обсесията да се бъркате в живота на близките си, като ги будите за работа, направо бягайте в най-близкото кафене. Няма да се предавате нито за миг!
  Упоритост трябва! Ако трябва до полунощ ще ходите навън, само и само да не се поддадете на импулса да пуснете пералнята и да застрашите свободната воля на близките си! От днес нататък никаква намеса! Ако някой е гладен, да си сготви! Ако е мръсен – да се изпере! Само така ще се излекувате от това разстройство и ще спрете да тормозите горките си близки!

• Ама…
• Виж сега…
• Боже, сине…
  И в този момент токът изгасна!
• А, забрани ми да плащам и сметките. Утре някой да плати тока.
  И се прибрах в спалнята, светнах си фенерчето, измих си зъбите и си легнах.
  Още ги слушам как се карат кой да плати тока и кой да купи лекарствата на дракона.
  И кой да иде до денонощния за хляб. Голям кеф!
  Обсесивно-компулсивно разстройство съм имала!
  Диктатор съм била!
  На Луцифер по-малката щерка, вика свекито!
  Боже, ама те нищо не са видели..! Какво съм им приготвила за утре, бедна им е фантазията…“

Таня Арабова