„Тя се омъжи, няма защо да идва повече тук, може да се отбие на кафе, но не може да се върне у дома“:

„Тя се омъжи, няма защо да идва повече тук, може да се отбие на кафе, но не може да се върне у дома“, дядо на внучка, град в Сърбия 2021 г.

Този туит вдигна много прах в една от най-популярните социални мрежи. Че не живеем в идеално общество, ни доказват всеки ден тези, срещу които се борим усилено и побеждаваме още по-трудно.
През 2021 г. изглежда невъзможно такива остарели женомразки нагласи да съществуват в основното семейство. Тази, която трябва да защити децата си. Дъщери, майки, сестри, снахи.

Изказвания от рода на „Ти сам си избра партньора, сега се бориш сам с всичко, което те очаква. Вече не можеш да се върнеш в семейния дом“, не са толкова редки, колкото си мислят много хора. И това не се случва само в селските райони, където патологично извратеният патриархат дава последната дума, когато става въпрос за бъдещето на жените.

Някак си е естествено подобен туит да бъде последван от думи на подкрепа и осъждане на подобни остарели нагласи. И разбира се, голяма част от потребителите на Twitter реагираха точно така, но имаше и такива със съвсем различни нагласи.

Драматичното тривиализиране на такива неща не води до нищо друго, освен да създаде напълно невярна картина и да пропусне същината. Дори и да е очевидно за всички. Никой не е казал, че „една жена не трябва да прави нищо“, но тя със сигурност не трябва да търпи каквото и да е негативно поведение от партньора си, ако той откаже да се промени. Отношението към някого като към „стока“, както и всяко насилие, по-добре да не се коментира.

Разбира се, това би било идеален вариант в някоя паралелна вселена, но в Сърбия с ниски доходи не е толкова лесно. Дори и да сте самотен родител и трябва да плащате за детска градина, лекари, училище за вашето дете, гардероб, екскурзии, книги и да не забравяме качествена храна, а за издръжката на един наемател средно трябва да заделите 250-450е всеки месец плюс да добавим около 100е само за комунални.

Не мога да забравя историята на мой добър приятел, който произхожда от белградско семейство на „интелектуалци“. Когато се омъжи, тя нямаше представа как ще се развие бракът й. След като роди, тя се изправи пред ужасяващата истина – любимият й мъж имаше проблем с тежка зависимост от опиати. Той отказа лечение, а семейството му, в чиято къща живееха, застана зад сина си, като обвини снаха си, че е допринесла за болестта му и че не е трябвало да се жени, камо ли да има дете.

Съпругът имаше 15-годишна история на зависимост, която криеше от съпругата си и дълго време беше наистина добре. Но в един момент той се върна към старите си навици, които унищожиха цялото семейство.
Докато течаха разговорите, бебето спеше спокойно в другата стая, без да подозира за драмата, която се случва в съседната стая.

След една година, когато се оплака на майка си и баща си за проблема, с който се бори, колко трудно й е да живее в такава среда и че се страхува за бъдещето на детето си, родителите й казаха, че е не е техен проблем. Тя сама избра за кого да се омъжи и сега трябва да понесе последствията от своя избор.
За щастие една приятелка реши да не се отказва в борбата за детето си и за себе си. Намерила си две работи, наела апартамент и се развела. 

Много жени обаче са изправени пред тежко физическо и психическо насилие, финансово обуславяне и постоянно сплашване от партньорите си и без подкрепата на родителите им е трудно да се решат на какъвто и да е ход, за да се отделят от насилника. Жената търпи различни унижения и изтезания в продължение на години, а децата се сблъскват с тежки травми, които могат да бъдат причина за много тежки психологически състояния по-късно в зряла възраст.

Има и случаи, в които не е задължително да става въпрос за класическо насилие, но абсолютната незаинтересованост към ролята на партньор на мъжа, виждането и връзката с други жени е нещо, което също често се случва. Съпругата не остава на заден план, а се гледа с пренебрежение, обезценена и принизена във всяко отношение.

Трябва ли и тогава да остане в такъв брак, само защото „сама си го е избрала“?

Уредените бракове не са практика в тези райони и се очаква жената сама да избере бъдещия партньор, с когото да сключи брак и да създаде семейство. В по-голямата част от случаите, дори и при нарцистични разстройства на личността на партньорите в началото на съвместния им живот, няма индикации за сериозни проблеми, които биха могли да се проявят в даден момент. Но се случва. И неведнъж става дума предимно за прогресивен модел на поведение, който може да завърши с убийство на жена.

Когато това се случва, освен откровените болезнени заглавия в черната хроника на всекидневниците, които вдигат тиражи на базата на чужди трагедии, никъде не се споменава, че жената е потърсила помощ от семейството си. Каза, че й е трудно, че тя (и децата) търпят насилие, но заради „лошия й избор” й е отказана помощ да се отърве от такъв партньор. От същата майка, която я роди на света, от баща й, който я водеше на детската площадка, когато беше малка. От дядо й, който я гледаше, когато беше твърде болна, за да ходи на детска градина.

Затова, мили семейства, не се отказвайте от децата си, когато се оженят и се изнесат от къщата, в която са живели. Те все още са ваши дъщери, сестри, внучки. Те също имат нужда от вас и са длъжни да ги подкрепят по всякакъв начин, ако се окаже, че не са щастливи в новия си дом и с новия си партньор. По изключение, ако търпят неуважение, унижение и насилие от всякакъв вид.

Не се отказвайте от кръвта си, защото някой е направил лош избор на бъдещ съпруг. Всички правим грешки и често любовта е сляпа, така че не сме в състояние да забележим всички знаци, които биха могли да показват потенциална опасност в тази връзка.

Разбирайте ги, подкрепяйте ги и ги приемайте. Защото, ако се откажете от тях, може никога повече да не ги видите. После ще съжаляваш, но после всичко свърши и нищо не може да се направи.