Мишкова нива е едно от най-интересните и мистериозни места в нашата държава:

Може би най-древното тракийско светилище в Странджа планина се намира в местността Мишкова нива.

Обвито е в мистика поради това, че не е проучено добре, а и защото е трудно достъпно – намира се на 4 км югозападно от Малко Търново, на югоизточния склон на вр. Голямо градище, непосредствено до държавната граница с Турция.

Братя Шкорпил откриват Голямата могила

Култовите съоръжения са открити благодарение на братя Шкорпил в началото на ХХ век. Тогава те обикалят Източна Тракия, навлизат в Странджа и се натъкват на светилището. Виждат висока около осем метра могила, от основата на която стърчат огромни мраморни блокове.

Карел Шкорпил е автор на първата научна публикация за култовия комплекс, включена в монографията му „Описание на старините в черноморската област – Част ІІ: Светилища и паметници с изображение на конници“, издадена у нас през 1926 г.

Шкорпил описва внушителния зид около светилището с диаметър около 26 м, и споменава че „от храма произлизат много мраморни камъни (повече от 70), пренесени в Малко Търново за разни постройки, особено за църквата и други обществени здания.“ Става дума за строителни материали, големи мраморни блокове и жертвеници.

В зидовете и олтарите на двата храма в Малко Търново има различни архитектурни детайли, които са с мрамор като този от тракийското светилище.

Част от споменатите артефакти са с надписи на старогръцки, а Шкорпил прилага скици на някои от тях в публикацията си. Той споменава и за две плочи с релефи на тракийски конник.

Гробницата е разкрита през 80-те години на ХХ в.

Известният етнограф и революционер Георги Попаянов, който обикаля България и издирва тракийски преселници и бежанци, написва две книги за Източна Тракия: „Странджа.

Етнографски, географски и исторически проучвания“ и „Малко Търново и неговата окрайнина. Антропо-географски и исторически проучвания“. Попаянов също споменава Мишкова нива.

От тези първи публикации става ясно, че тук има голям архелогически обект, разказва Ивелина Иванова, директор на Историческия музей в Малко Търново. Гробницата е разкрита през 80-те години на ХХ век, когато България е зад Желязната завеса.

Разкопките започват през 1981 година по време на програмата „Странджа – Сакар“ под ръководството на доц. д-р Петър Делев и проф. Александър Фол.

През 1986 г. Тракийският култов комплекс е обявен за археологически паметник на културата с национално значение. Още в античността паметникът е бил разрушен и ограбен, така е намерен и в началото на разкопките.

От открития археологически материал изследователите определят датировката на култовото съоръжение между средата на ІІ-то хилядолетие пр.Хр. до епохата на късната античност.

Светилището е част от голям комплекс, който се състои се от крепост на върха Голямо Градище, рудници в подножието му, могилен некропол, т. нар. Голяма могила и укрепена римска вила рустика. В нея са живели хората, които са се грижели за храма и за занаятчийското производство.
Светилището е част от голям комплекс

А дали става дума за гробница на знатен тракийски владетел или храм? Много често при траките гробниците впоследствие стават места за почитане на обожествения прародител херой, на тракийските воини и тракийския цар и така стават храмове.

Тук не се открити никакви следи от погребения и за това се предполага, че това е било храм, използван като хероон (светилище на митично или реално съществуващ цар, жрец или герой), посочва Ивелина Иванова. Храмът в архитектурно отношение е от 5-4 в. пр. Хр.

Мишкова нива
„Мраморните жертвеници, намерени вградени в две от църквите в Малко Търново, са с посветени на бог Аполон, което би могло да ни потвърди, че става въпрос за храм на слънцето“, казва Ивелина Иванова.

Жертвениците са на Аполон, наричан по тези места Аулариос. Открит е и надпис с посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския конник, съхранявани в музея на град Малко Търново.

Мраморните жертвеници са посветени на Аполон

Текстът гласи: „На добър час! На изслушващия бог Аполон Авларион аз Стратон, син на Стратона, началник на елините, които работят в железните рудници издигнах този жертвеник в осемнайстата година от провъзгласяването на Антонина за Август, като сторих обет за спасение и успешния труд на себе си, на близките си и на работниците.“

Съдейки по надписите, учените изследвали обекта предполагат, че главни божества в района на Малко Търново са били Зевс Дионис и Аполон Аулариок.

Мишкова нива
Входът на храма е бил украсен с монументален фронтон, който посрещал посетителите. Върху него, освен кръстосани щит и стрела, се виждат символите на слънчев култ – две обърнати човешки длани.

Дланите са един от древните символи на адорация, това е поздравът към слънцето, разказва Иванова. Фронтонът е запазен и до днес и експониран пред една от сградите на Историческия музей в Малко Търново.

Мраморната крепида е дълга 23 метра

На място са запазени част от подовата настилка, блокове от гробната камера и дромоса (коридор), както и части от двете крепиди (огради). Външната крепида е с диаметър 23 метра и е обхващала основата на могилата.

Мраморната крепида е била необичайно висока – 1,85 см., изградена от огромни дъговидно изрязани мраморни блокове.

Смята се, че вътрешният кръг и кръглото помещение са по-ранен градеж, около който по-късно се изгражда по-голямо свещено пространство. По думите на Ивелина Иванова е честа практика едно свещено място да градира през хилядолетията.

Разкопките продължават две години, а археолозите трябвало да действат много бързо – мястото е на 500 метра от границата с Турция, в т. нар. Първа гранична зона, която се охранява от военни.

Районът е заключен зад т. нар. граничен кльон и напълно недостъпен. Въпреки бързината, с която е трябвало да се работи, в експедицията участва архитекта, специалистка по антична архитектура, която прави най-добрата публикация за тракийското светилище.

Според нея има три строителни периода, като два от тях са засвидетелствани и могат да бъдат видени и сега. Тя предполага че в центъра на свещения кръг, очертан като свещено пространство, е имало долмен, от който обаче няма видими следи.

Монументалният градеж не се среща никъде другаде освен в тази зона на Странджа планина – има още две такива подобни гробници, които обаче са в турската част на Странджа. Става дума за мраморни блокове, без никаква спойка, закрепени с железни скоби и залети с олово. Виждат се и сега на места в камерата.

Римската вила е обслужвала светилището

Римската вила от 2-4 в сл. Хр. е намерена на 200 метра навътре в гората. Била е административна сграда, обслужвала светилището. Предполага се, че там е живеело жречеството, а по-нагоре от вилата има малък цистов некропол с цистови гробове (циста – тип гробищно съоръжение, като на Перперикон – б. а.), които са със същата датировка. Вероятно там са били погребвани свещенослужителите.

Мишкова нива
Ценни за науката са и някогашните рудници. „Районът е много богат на металургични останки и има много рудни разработки. Преди десетина години беше направен анализ на металите от Варненския халколитен некропол.

Металургия в Странджа има от 6 000 г. пр. Хр.

С него се доказа, че металите са извадени от три рудника в Странджа – от Малко Търново, от мина „Росен“ и от днешния град Средец, което със сигурност доказва, че тук има металургия от поне шестото хилядолетие пр. Хр. Няма засвидетелствани други данни, защото в Странджа не са извършвани повече мащабни проучвания. Всичко останало са косвени източници и догадки“.

По проект на община Малко Търново през 2005 г. е възстановен куполът в комплекса. Светилището в местността Мишкова нива е включено в програмата „Седемте най-застрашени“ за 2014 г. на Europa Nostra като един от най-застрашените паметници в Европа.

Мишкова нива
Макар светилището и куполните гробници да са изключително съхранени, с падането на загражденията на кльона не могат да се охраняват и са обект на набези от иманяри.

Според проф. Валерия Фол паметникът в Мишкова нива е от изключително научно значение, а консервацията и реставрацията му трябва да помогнат на обществото да осъзнае значимостта му.

Мишкова нива има нужда от реставрация и опазване

Култовият комплекс в м. Мишкова нива се посещава от около 2000 души годишно, а интересът на туристите към него непрекъснато расте.

Според Ивелина Иванова обаче „уникалният тракийски култов комплекс е застрашен от физическо унищожение. Загубата за науката и бъдещите поколения би била невъзвратима“.

.

.

.

.

news.novinibg