В България има място, за което малко хора знаят, но е като Малдивите и Амазонка! Райско кътче:

Можем ли да бъдем едновременно на Малдивите и край река Амазонка? Оказва се, че в България има място, което обединява тези две горещи туристически точки в една невероятна комбинация.

Въпреки че тепърва започва да набират популярност, дори сред българите, плажът в близост до дунавския град Никопол и каналите покрай реката могат да се конкурират с най-екзотичните дестинации за туризъм в света.

По това време на годината река Дунав в Никополския архипелаг е особено прекрасна и пълна с вода. Тя е българските Малдиви, когато водите се успокоят.

Населението на Никопол е под 2000 души. Поради липсата на първокласен път достъпът до това място е затруднен. За съжаление условията в града не са добри за живот. Но по бреговете на Дунав се случва нещо различно. Всеки ден двама мъже прекосяват реката, защото се нуждаят от духовната храна, която тя им осигурява, а напоследък, по информация на NOVA, те заразяват и туристи – от други държави и България.

В продължение на 15 години Синан Гавазов работи като екскурзовод и водач на риболов по река Дунав, разкривайки спиращи дъха картини и непознати забележителности като раннохристиянска църква, до която може да се стигне само по вода.

От трети до четвърти век от н.е., тоест раннохристиянска. Тя се руши. Тя е от варовик. Била е много колоритна, когато е била монашеско селище в разцвета си. Според Гавазов монасите са спели в дървени нарове.

Градина е името на първия остров от Никополския архипелаг.

Там се приготвя рибена чорба по традиционна дунавска рецепта. „Тази супа трябва да съдържа поне два различни вида риба. Тя е толкова по-вкусна, колкото повече риба има. Сомът и бялата мряна са най-добрите риби в този район“, твърди той.

Съпругата на Синан, която е пристигнала на острова часове по-рано, за да подготви кулинарната атракция, е приготвила всички деликатеси. За съжаление зашеметяващите плажове – които са сравнявани с тези на Малдивите – не могат да се видят по това време на годината.

По това време на годината река Дунав тече с пълния си капацитет и потапя пясъка. „Пясъците са дълги километри, недокоснати и никога не са били докосвани от човешки крак. Те се развиват по този начин. Тази водна преграда, която ни отделя от българския бряг, след месец или месец и половина ще бъде от пясък.

Според Гавазов пясъците биха могли да бъдат предоставени като алтернативен начин на туризъм.

И за разлика от пясъците на това място, които могат да се видят само понякога, друго място на реката е достъпно. Прехвърляме се на лодката на Бисер Пасков, рокер, екскурзовод и фен на моторните спортове, който по случайност е и свещеник.

Той се съгласява да изпълни задачата си да разкаже за Никопол и забележителностите на Дунав по характерния за негов благочестив начин.

„Ние не успяваме да оценим даровете, които Бог ни е дал. Животът на Земята е кратък. Според Библията има такова нещо като миг от вечността. Тогава Христос заяви: „На никого не съм го обещал за утрешния ден“. Времето е сега, за да приемем всичко това. Всеки ден ние наблюдаваме островите по различен начин.

Изобилие от зеленина, цъфтеж на дърветата и поникване на треви, последвано от изгаряне на тревата и началото на есента. Съществува ежедневна красота. И в действителност хората имат възможност да наблюдават непокътната природа, без човешка намеса, защото когато има намеса, нещата се влошават, според Бисер Пасков. Той пуска лодката си в каналите на Никопол на река Дунав. Районът е особено красив и може да съперничи на Амазонка.

След като прекарваме два часа в неопитомените райони на Дунав, се връщаме в Никопол с намерението да се върнем, щом се появят пясъците на българските Малдиви.

.

.

.

.