Тя ме използваше:

Тя ме използваше, а аз не усещах това. Бях мъж със солидни финансови възможности. Жените логично ми се лепяха като носни кърпички. Но винаги всяка връзка продължаваше кратко, защото аз ги усещах и бързо ги разкарвах. Исках чиста любов, а не облагодетелстване с материалното ми положение. В крайна сметка аз изкарвах парите си с честен труд и много лишения и умора. Не исках някой да се възползва наготово и да харчи моите пари, изкарани с пот на челото.

След като се наиграх с няколко дами, които ги усетих бързо, аз реших да си дам малко почивка от жените и да се съсредоточа изцяло върху проспериращия бизнес. Така и направих. Фирмата ми се разрасна, а аз удвоих финансовото си състояние. Резултатите ми бяха зашеметяващи. Но постепенно започнах да се чувствам твърде самотен. Не допусках абсолютно никоя жена до сърцето си. Хората се чудеха дали съм нормален. Не исках да им се обяснявам и да им казвам, че съм разочарован от жените.

И така до деня, в който внезапно в живота ми се появи Петя. Запознахме се съвсем случайно. Връщах се с колата от работа и от умора не успях да паркирам както трябва и одрасках бронята на колата зад мен. За мое още по-голямо нещастие, в колата имаше човек. Оказа се симпатична млада дама, която беше по-притеснена и от мен. Аз и се извиних и й предложих да поема целия ремонт. Тя се засмя и ми каза, че затова си има застраховка и няма да има проблеми. Все пак аз реших да се реванширам и я поканих да изпием по едно питие. За мое голямо учудване тя прие. И така ние се отзовахме очи в очи да една маса. Разговорихме се за работа, за любовни връзки, за кризата по света. Тя беше доста начетена и компетентна и някак си успяваше да ме впечатли. Въпреки, че си бях казал, че не трябва да се доверявам на жените, аз я поканих на вечеря.

И така, на следващата вечер ние вече бяхме заедно в един луксозен ресторант. А седмица по-късно вече бяхме гаджета. Започнах да се влюбвам до уши, чак се плашех от собствените си чувства. Тя имаше добра работа и не разчиташе на моите финансови възможности. Или поне аз си мислех така.

След месец Петя се нанесе при мен. Аз бях щастлив, а нещата в моята работа вървяха все така добре. Сега имах още по-голям стимул – имах си жена.
Започнахме да ходим по луксозни вечери, след това тя ми сподели, че мечтае за почивка на някой далечен остров.

Не ми трябваше да чакам дълго – отидохме и на острова. Започнах да пилея големи суми пари, за да се чувства добре. И тя не спираше да иска и да иска. Реши, че ни трябва голям апартамент с тераса. Купих й го. Пожела си хубава и бърза кола – взех я и нея.
Спестяванията ми се топяха по нея, но мен не ми пукаше, защото изкарвах нови и нови пари.

Но един ден настъпи криза и икономиката тръгна надолу. Фирмата ми рязко започна да запада. Бях принуден да съкратя доста персонал, а някои напускаха сами. Инфлацията растеше, а Петя беше още по-ненаситна.

Без да подозирам, бях попаднал в капан. Тя поиска да се оженим – направихме голяма пищна сватба, въпреки, че вече взимах заеми.
Започнах да затъвам все повече и повече, а Петя, която отдавна беше напуснала работа и разчиташе само на мен започна да ми се дразни. Бил съм мрънкач и не съм ставал за шеф!

Когато й обявих, че вече не мога да покриваме разходите си без заеми, тя безцеремонно ми каза, че се развежда с мен. Бях принуден да й оставя апартамента. Осъзнах каква глупост съм направил и как са ме използвали, но беше твърде късно. Петя си намери бързо следващия баламурник и познайте – беше богаташ, разбира се. Аз успях някак си да си стъпя на краката, но болката, която ми нанесе тази жена …..

източник