„Не искам да наказвам сина си, че бутна братовчедка си на земята, когато тя се опита да го прегърне. Съпругата е бясна. Правилно ли постъпих?“:

Мислите ли, че един мъж трябваше да постъпи различно, когато синът му отказа да прегърне братовчед/ка си? 

Отглеждането на дете е изключително сложен въпрос, така че не е чудно, че родителите понякога се сблъскват с трудности. Като бащата в историята по-долу. Той сподели своята дилема в Reddit . Как бихте постъпили на негово място? Разбирате ли го, неоправдана ли е постъпката му? 

„Синът ми е на 7 години и има аутизъм. Той е прекрасен и го обичам най-много на света, но има един проблем: не обича прегръдките и не обича всеки друг физически контакт, който би го ограничил. 

Аз самият съм аутист и се боря с определени неща, така че го разбирам. Когато някой прегърне сина ми, той винаги се разпада: започва да крещи и да припада. Знам как се чувства: нещо го затваря „отвътре“, предпочита да не е в кожата си, когато някой го докосне. 

Когато се срещнахме с братовчедка на сина ми и моята племенница, която е на 5 години, тя веднага се затича към него и искаше да го прегърне. Той й каза да не го прегръща и да го докосва, но тя все пак го направи. 

Когато тя се опита да го прегърне още два пъти, той я бутна на пода от гняв и вълнение и тя удари главата си в рамката на вратата. Всичко беше наред с нея. 

Когато сестрата и племенницата си тръгнаха, съпругата искаше да накаже сина си, но аз го защитих. Той постави своите граници и й даде да разбере, че не иска прегръдка. И тримата (аз, жена ми и сестра) вече няколко пъти й обяснихме, че синът ми не иска да се гушка, но понякога нямаме контрол върху случващото се. 

Жена ми казва, че не трябва да позволяваме на детето ни да мисли, че винаги може да се измъкне с аутизъм, но мисля, че сестра ми трябва да научи детето си, че не означава не.“

Кой според вас е прав в случая?