Камъкът на Орфей или енергийното чудо на България:

добавена преди 6 дни Оставете коментар 747 Преглеждания

Годината е 1987. Мястото – магичните Родопи. Недалеч от Кърджали се намира местността Вишеград. Един ден докато вървял по стръмна пътека, изследователят Величко Димитров се подхлъзнал и полетял към дълбокото дере. Докато падал инстинктивно се хванал за нещо, което по-късно ще се окаже голямо откритие. Той държал в ръката си непознат кристал.

Така започва историята на Орфеевия ахат – уникален минерал, който се намира само в България, при това единствено край Вишеград.

През 2004 година на изложение в Мюнхен било установено, че камъкът няма аналог в света

В него има няколко пласта от зелен селадонит и жълтокафяв яспис. Те са като обвивка на сърцевина от чист ахат.

Като откривател на камъка, Величко Димитров получил и правото да му даде име. Решил да го кръсти на митичния Орфей, живял по тези земи.

Каква е историята на Орфеевия ахат никой не може да каже. Веднага обаче се появяват легенди, в които се твърди, че Орфей е носил пръстен от този цветен минерал, който е бил неговата „тайна муза“. Във времената преди Христа от свойствата му се ползвали жреците на светилищата Перперикон и Татул за техните прорицания и чудотворство. Битуват теории, че Орфей е бил наясно с магическите и лечебни свойства на всички родопски минерали.

Лечителите с минерали и кристали са убедени, че камъкът на Орфей има сбор от енергийните качества – свойствата на ясписа да защитава и привлича благоденствието и на селадонита да отваря сърцата на хората.

Вече не подритвам орехите на улицата, а ги събирам, защото ми трябват точно 15 броя, за да се предпазя:

Биоенергийната вибрация на ахата пък усилвала чара на мъжете и жените и разпалвала любовта. Като цяло камъкът отключвал талантите в човека. Според мнозина пък удължава живота, помага при преумора, главоболие и световъртеж и инфекции. Носен под формата на бижу, стимулира сърдечната дейност и минимализира стреса.

Добиването на Орфеевия ахат става на едно единствено място, като находището било известно само на малцина. Дали това наистина е така не се наемаме да твърдим, но е факт, че залежите на полускъпоценния камък вече били напълно изчерпани.