Баба и дядо едно време не говореха за мисии и кармични уроци:

МИСИЯТА НА ЖИВОТА
Баба и дядо едно време не говореха за мисии и кармични уроци. Баба ми ставаше сутрин ако е зима подхващаше печката, ако е топло хващаше метлата по двора. Тя не мислеше днес ретрограден ли е Меркурий и къде трябва да остави точно метлата по фън Шуй. Работата си чакаше нея, а тенджерата зееше като празно гърло и трябваше да се напълни с вкусна гозба.

Нямаше го и шеф Манчев да й даде акъл какви подправки да сложи и как да украси чиниите. Украси не търсехме, а загребвахме набързо лъжиции и наставаше едно блаженство в телата ни. Те пламваха пак от енергия и тичахме по улиците да гоним топката или да скачаме с ластика. И психолози нямаше та да й кажат когато нещо мъчи детските ни души.

Баба винаги знаеше що да направи. Ако ни е стреснало нещо ще напълни лъжицата с вода и ще сложи щипка сол. Ще глетнем водата, а баба ще хвърли лъжицата зад гърба ни, че да си тръгне страха. Отхлупи ли се лъжицата и айде пак по детските ни задачи. Ако гърлото ни е пламнало от болка ще извади парче памук, ще сложи в уста силна ракия и ще я изпръска по него.

Ще ни лепне на шията ракиения компрес и ще ни сложи да спим завити с дебело одеало. Ако сме се разкашляли, ще извади от печката горещ въглен и ще го посипе със захар. Цялата къща ще замирише на карамел, а тя ще накади един голям памук и ще ни го пъхне бързо на гърдите, че да ни сгрее. Баба просто си вършеше нещата и не мислеше защо и кога. Вечер ще отправи тихо молитва за опрощение към двете си починали деца, ще свали черната забрадка и ще положи белите си коси на възглавницата.

Не кореше Господ и не му натякваше за нищо, а се оставяше на живота да си тече по своите си закони. Не си и мечтаеше нищо, а само ни се радваше, когато поостанеше свободна. Баба живееше кротко, мирно и без много претенции към своята карма и мисията си на живота. ( Авт. Йорданка Петкова)