Индийски шивач няма ръце, но това не му пречи да се труди честно за хляба си:

Мадан Лал от Харяна, Северна Индия, се родил без две ръце и благополучно живее вече 45 години. Той не мизерства и е уважаван в района, всички го смятат за честен работохолик.

Всичко, което трябва, Мадан прави с краката си, буквално опровергавайки всички предразсъдъци. Той не е зависим от другите, а отговорен гражданин, който сам си изкарва прехраната.

В детството Мадан се сблъскал с неприязънта на обществото заради неговата инвалидност.

Нито едно училище, където се опитали да подадат документи родителите му, не го приело – никой не искал да обучава и да обръща внимание на безръко дете. Властите се ограничили със стандартна пенсия, а момчето осъзнало, че трябва да направи нещо, за да постигне успех и да не се отнасят към него като към дефектен човек.

На 23 години той решил да стане шивач и да шие дрехи. Но никой не искал да го обучава. Всички майстори в шивашки ателиета му отказвали, като било добре, ако не му се изсмеят в лицето. Никой не вярвал, че ще може да шие дрехи без ръце. Как ще се справяш с ножиците, иглите, шевната машина?

Но тогава Мадан срещнал един различен човек.

Това бил шивач от Фатехабада, който директно попитал: „Как смяташ да шиеш без ръце?“ На което младият човек отвърнал, че му трябва само шанс, възможност да започне. Шивачът се съгласил, а след 10 дни казал: „Имаш талант, ще станеш добър майстор“. И Мадан се зарадвал невероятно много – в живота му се появил смисъл.

След година той открил в родното си село работилница за шиене на дрехи. Някои съседи приветствали смелото начинание, други мърморели – къде се е чуло и видяло човек без ръце да шие дрехи? С краката си ли ще ги прави?

Минало време и майсторлъкът на Мадан растял, а с него се увеличавало и количеството доволни клиенти.

Абсолютно всички процедури, от взимане на мерки до работа с машината, Мадан прави със своите умели крака. И днес, след години честен труд, той може смело да каже, че е завоювал доверието на хората. Никой от тези, които носят дрехите си за ремонт, не смятат Мадан Лал за инвалид или безпомощен, а за заслужен член на обществото.

Източник: Свободна Зона