Позволяваше си да ми повишава тон пред родителите ми и пред моите приятели:

Разделяхме се и все той ме молеше да се върна. После други мои черти на характера взеха да му пречат и да настоява да се променя. Аз винаги съм изкарвала повече пари от него и това започна да го дразни. Повишиха ме на работа, а в периода, когато се утвърждавах, ми пилеше на главата, че съм придобила началнически манталитет. Държеше се така, сякаш ми е направил услуга, че е с мен и аз трябва да се боря за тази привилегия. Периодично ми предлагаше да се разделим и после се разкайваше.

Накрая му казах, просто да си събере багажа, докато съм на работа и да приключим. Е, не си отиде, извини ми се и каза, че не знае какво му е станало. Забременях и се наложи да остана вкъщи заради проблемна бременност. Той реши да започне самостоятелен бизнес и аз отново го подкрепих. Лека-полека скандалите зачестиха, правеше ми забележка за всичко, все нещо не правех както трябва. Когато си позволявах и аз да го упрекна, той ставаше груб и ме засягаше там, където ме боли най-много.

Аз плачех, а той сякаш се настървяваше все повече и повече. Позволяваше си да ми повишава тон пред родителите ми и пред моите приятели. Когато разбра, че съм бременна не се зарадва и само каза: “Кой, каквото е направил, да си го гледа, какво да направя сега.” Пред приятелите ни разправяше, че това дете не било желано от него и само аз съм го искала. Стана ми много обидно, защото бях бременна и уязвима.

Вместо да се извини за глупостта си, той побесня, че съм чула приказките му. Скоро след този случай бяхме тръгнали да си купуваме халки и се наложи да отиде до обществената тоалетна, а а аз останах да го чакам навън. Понеже се забави дълго му се обадих да го помоля да побърза тъй като ми беше студено, а той ми затвори. После ме нагруби, че съм го притеснила и стигнахме дотам, че ме заряза бременна и плачеща на улицата.

От бременността бях станала много чувствителна и се разстройвах лесно. Той обаче не се трогваше от сълзите ми и ме обвиняваше , че плача за щяло и за нещяло. Много пъти съм излизала да плача навън, представлявах трагична гледка: бременна жена в девети месец седи на пейка и плаче. Ден, преди да родя, ми се изрепчи за това, че бях забравила да сложа кърпи в банята, а на него му трябвали. Наглед е дребно, но аз се разстроих от факта, че винаги трябва да внимавам какво ще кажа или ще направя.

Скарахме се, той ме остави разплакана вкъщи и излезе. Бебето риташе много силно, а аз мислех, че е от адреналина. През нощта обаче прокървих и постъпих в болница. Оказа се, че детето е било с омотана около гушката пъпна връв и се е задушавало. Предизвикаха раждане по спешност, детето се роди с понижен жизнен тонус и беше на антибиотици вследствие на престоя в замърсените околоплодни води. Когато се прибрахме у дома започнаха проблемите с кърменето. Не ми се размина и следродовата депресия.

Веднъж помолих мъжът ми да направи адаптирано мляко, но той се забави, защото вършеше съвсем други неща. Помолих го да побърза, че детето пищи от глад, и той отново се развика. Кавгите ни станаха по-чести от всеки друг път. Наскоро ме заплаши, че ще ме удари. Последният път, когато се скарахме беше, че съм забравила да извадя ключа от вратата. Нарича ме истерична, луда, глупава, напсува ме. След това най-често аз му се извинявам, а той ми натяква, че не си контролирам реакциите и не го уважавам. Загубих вяра в себе си и своята ценност сред непрекъснати упреци и забележки.

Казах му, че искам да се разведем, а той отговори да се махам и да си потърся друг мъж, който ще се държи по-добре с мен. Започна да излиза без да ми каже къде отива и се прибира, когато той реши. Опитах да поговорим, но според него вината била в мен, не съм го уважавала и затова се държал грубо към мен. Не знам какво да правя, не знам как ще се справя с дете на ръце. Боли ме за изгубените ми надежди, но не желая да детето ми да расте с баща, който унижава майка му.

източник