Разочаровах се от приятелка след като опознах майка й по-отблизо:

С Мая бяхме приятелки още от гимназията и винаги имапе какво да си кажем. Ценях я заради добротата, милото отношение и умението да изслушва околните. Може би в нейните очи аз понякога бях прекалено рязка и често, в контраст с нея, се държах нахакано и демонстрирах,че си знам цената. После двете влезнахме в различни университети, но продължавахме да се виждаме и да се каним на различни студентски купони; на един неин рожден ден се запознах със съпруга си.

Годините минаваха, аз се омъжих, роди ни се прекрасна дъщеря. Мая продължаваше да живее по „студентски“ и не се беше задомила. Въпреки ангажиментите ни, успявахме да откраднем по някой час за кафене или разходка в парка. Когато дъщеря ми навърши 3г., трябваше да се върна на работа.

Екипът не беше същият, шефът беше станал още по-взискателен и аз изпаднах в положение да работя до 19-20 часа вечер, а понякога се налагаше да си взимам и работа за вкъщи. Съответно изнемогвах, а и детегледачките, които наемахме по една или друга причина не ми допадаха и дъщеря ми беше раздразнителна след общуване с тях.

Един ден споделих това с Мая и тя ми каза, че майка й в момента е без работа и че може да идва да помага. Познавах леля Ина – бивш университетски преподавател, владееше 3 езика, изключително ерудирана жена. Но по някаква причина нямаше късмет с работите. В момента превеждала някаква книга, но това било крайно недостатъчно. Приех идеята без да се замисля. На другия ден леля Ина дойде, за да се запознае с дъщеря ми.

Не я бях виждала с години. Беше дошла с блуза с леке, ноктите й бяха непочистени и наръбени; дъхът й беше неприятен. Дъщеря ми се разплака още в момента, в който тръгна да й говори нещо. Все пак ги оставих сами в стаята, за да дам възможност да се опознаят без мое присъствие. За 5 минути като че ли чувах говорът на Ина и смехът на дъщеря ми, след което настъпи пауза.

А след паузата, плачът на дъщеря ми огласи къщата. Влетях в стаята и заварих леля Ина да седи вцепенена, а детето ми да плаче- без да иска Ина я беше одрала с един от наръбените нокти.
Смутих се и й казах, че по-добре да се чуем утре и че й благодаря за времето. Определено очаквах тя да се свърже с мен, за да ми даде адекватно обяснение като голям човек.

Такова не последва. Мая също не ми звънна. След 2 дни се обадих на Мая. Посрещна ме леденият й тон – обвини ме,че съм поставила майка й в неприятна ситуация и че дъщеря ми е лигла. Не можех да повярвам на това, което чувам.

Опитах да й обясня ситуацията и намекнах,че и аз имам някакви изисквания към човека, който ще гледа детето ми, най-малкото хигиенни. Тя каза да спра да обиждам майка й, след което ми затвори телефона.

Оттогава не сме се чували. Странно как тази случка ме изправи пред другото лице на моята приятелка.

източник