Собствениците на къща от слама в село Кладница в пернишката област са представили нова интерпретация на приказката за „Трите прасенца“.
Младо семейство от София вече са завършили строителството на една от малкото „пасивни къщи“ в България, изградени от сламени бали.
За дома на Веселин Москов бяха необходими 450 бали слама, които бяха изградени до замазката с глина за десет седмици. В интервю той обясни, че тази конструкция е по-евтина с около 30-40% в сравнение с монолитното строителство. Къщите от слама са енергоспестяващи и имат много нисък въглероден отпечатък.
Веселин прекара близо година в изучаване на методите за строителство със сламени бали, които са малко познати в България, но имат традиции в страни като Ирландия, Германия, Англия, Чехия, Холандия и САЩ. Той научи, че има и други подобни къщи в село Хотница, изградени от двама англичани, но те са по-ниски и по-малки, защото използват различен метод без дървена конструкция.
В България сламата се използва като техника за строителство, но с друг тип материал, „кирпич“, който представлява тухлички от глина и слама. Въпреки това вграждането на цели бали като стени и изолационен материал в къща почти не е познато у нас, обясни Веселин.
Той посочи, че техният дом има дървена конструкция с пълнеж от сламени бали и всичко в него е като в класическата къща, с изключение на стените, които са от бали, но не изпълняват носеща функция.
„Имаме 45 см изолация, колкото са широки балите, което е доста впечатляващо. През лятото, когато е горещо, вътре е доста прохладно, а зимата – обратното. Това са т.нар. пасивни къщи, в които се използва много малко енергия за отопление и се приближават до нулев въглероден отпечатък“, поясни Веселин.
Той отбеляза, че къщата от слама е благоприятна за околната среда и здравето на хората, които я обитават. Когато беше попитан за цената на такова строителство, той посочи, че всичко зависи от използваните материали, но една такава къща струва около 30-40% по-евтино от монолитното строителство.
Проектът е дело на архитект Ива Делова от Асоциацията за строителство с естествени материали (АСЕМ), която върши първите стъпки за узаконяване на строежа на къщи от слама. Преди четири години АСЕМ, заедно с Института за научни изследвания и проектиране към УАСГ, разработиха концепция за легитимиране на сламените бали като строителен материал за изграждане на неносещи стени.
След множество лабораторни изследвания беше издадено техническо становище за вграждане на сламата в строителството, а на базата на това становище през 2013 година беше издадено първото разрешително за изграждане на сламена сграда в България.
Веселин благодари на приятелите, които му помагат, и на съдбата, че го срещна с румънеца Петру, който дълги години е строил такива къщи в Ирландия и сега е избрал да живее в България. Точно той взе на себе си значителна част от строителството на къщата.
През дъждовното лято бригадата често трябваше да се справя с облаците, особено при доставката на слама. Веселин сподели, че откакто започнали на 20-ти май, всичко се случвало при условията на много големи порои. Сламата била доставена между капките.
Първоначално той избрал производител на слама от Лимец близо до София, но поради дъждовете реколтата пропаднала и къщата била спасена с бали от казанлъшкото село Ветрен. „Благодаря на местното население, че ни помогнаха със събирането й, както и на приятелите за транспортирането й“, спомена той.
В момента къщата се обшива и предстои да бъде измазана първо с глина, а после с външна замазка. Веселин е готов да сподели опита си с всеки, който иска да живее в подобна къща. Въпреки добре познатата приказка за „Трите прасенца“, Веско, съпругата му Пресияна и малкият им син не се боят от „лошия вълк“.
„Това за „Трите прасенца“ е много забавно – всеки приятел и познат се шегува с нас по повод на тази приказка. Но ако някой иска, вълкът може да се пробва.“
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG