Съвсем случайно, овчар спасил Деветашката пещера от взривяване през есента на 1944:

През есента на 1944 г. немска военна част, превърнала пещерата в склад за боеприпаси,
подготвяла оттеглянето си и опънала жица – чобанинът без да знае, я срязъл

Милиционери пък търсили съкровище в нея

Дори най-тихият шепот кънти и се преповтаря от ехото, отразено в каменните сводове.
Невероятната акустика идва от високия 60 метра купол, седемте отвора на тавана,
които осветяват вътрешността и разгърнатата ширина от 130 метра.

Щедра разточителност има в общата площ от 20 400 кв. метра на двете галерии,
в кристалната чистота на 11-те езера, в бликащото изобилие на 14-те извора.

По скалите има 6 вида мъхове, 5 вида папрати, дървеснохрастови и висши тревисти
растения. Обитателите на този дом са стоножки, псевдоскорпиони, мамарци, скални
лястовици, бухали и най-вече прилепи.

Величествено изглежда Деветашката пещера – един от най-изумителните природни
феномени в България. Сравнението с огромна катедрала подсилва усещането за човешка
незначителност. Поглед нагоре и получавате световъртеж от резултата на милиони
години игра на водата в меките скали.

Пещерата се намира в карстовия масив на Деветашкото плато. Разположена е на десния
бряг на река Осъм и отстои на 18 км източно от Ловеч.

Мост, дълъг 114 метра, водещ до входа на Деветашката пещера, изградиха американски
кинаджии преди години. Използваха естествения живописен декор за заснемането на
едни от най-атрактивните епизоди на екшън продукцията „Непобедимите 2“.

Преди това всички тръпнеха в очакване, че ще видят актьорското съзвездие, участващо
в лентата. Но само местни хора, избрани за статисти, зърнаха на живо Силвестър
Сталоун и Долф Лундгрен.

Медийна шумотевица обаче предизвика не тяхната поява, а събуждането на прилепите,
които населяват пещерата. Природозащитници поискаха строги санкции за екипа, позволил
си да наруши покоя на най-голямата колония в България. Не ги умилостиви дори факта,
че холивудските знаменитости дариха стабилния мост на община Ловеч.

Филмът се завъртя по световните екрани, а зрителите му и понятие нямат в каква
забележителна пещера е сниман. В скалната й утроба са открити следи от хилядолетно
човешко присъствие. Най-ранните свидетелства за обитание са от мустерския период
на старокаменната епоха.

При археологически разкопки са намерени предмети от късния палеолит, неолит,
халколит. И други епохи са оставили доказателства за битието на хората: бронзова,
желязна, тракийска и римска, българско и турско присъствие – всичко това го има
в пещерата.

И друга любопитна история не са знаели кинаджиите: че без случайната намеса на
местен овчар природната забележителност просто щяла да бъде заличена от лицето
на земята.

„Било есента на 1944 г. Немска военна част, която превърнала пещерата в склад
за боеприпаси, подготвяла паническото си оттегляне“, разказа преди много време
вече покойната Сийка Петрова от село Чавдарци.

Прилепите са част от животинския свят в пещерата.

След като изкарали всичко навън, решили да взривят Маарата, та помен да не остане
от тях. Струпали много динамит, опънали дълъг шнур, поприкрили го с изсъхнали
листа и запърпорили с машините си към пътя. Смятали като се отдалечат на безопасно
разстояние да запалят фитила.

Хитлеристките войници не предполагали, че местен чобанин ще обърка плановете
им. По това време той изкарал стадото си на паша. Като минал покрай пещерата,
нещо се заплело в краката му и го препънало.

От любопитство разровил с крак, а изпод есенната шума се показала жица. Подръпнал
я, показало се още и още… Рекъл си, че може да му свърши работа из къщи и я
срязъл. После навил неочакваната придобивка на кълбо и го мушнал в торбата си.

„Не зная името на овчаря, но той без да иска спасил и пещерата, и околните села.
Ако беше гръмнало, всичко наоколо щеше да бъде изравнено със земята“, редеше леля
Сийка.

Тя твърдеше, че подземната галерия свършвала точно под мегдана на село Чавдарци,
което по чудо не хвръкнало във въздуха.

Местни хора на преклонна възраст разказват и друга история. Как преди 1944 г.
някакъв смел пилот проврял самолета си през един от отворите на централната зала
на пещерата.

„Маарата на места достига 100 метра височина. Затова прелетял през нея и излязъл
през входа“, убеден бе бай Петко Станев.

Разказът му е потвърждение за внушителните размери на пещерата, които я нареждат
сред най-големите в Централна Европа. Отстъпва първенството само на Пещерата на
гигантите в района на Триест, Италия.

Изследователи на Деветашката твърдят, че в залата й може да бъде експониран храма
„Александър Невски“.

Въпреки уникалността на пещерата през годините в нея са се вършили какви ли не
безобразия. През 1952 г. на някого му хрумнало, че щом германците са я използвали,
то тя пак може да стане склад. Обявили я за секретен обект, който години наред
бил строго охраняван.

Първо военните я затворили и превърнали в депо за нефтопродукти. Излели бетонни
основи и вкарали огромни цистерни със срок на годност 25 години.

Експлоатацията им обаче продължила до 1990 г., независимо че 10 години преди
това пещерата била призната за природна забележителност.

Военните се изнесли, но оставили цистерните – по тяхно време неведнъж ставали
аварии. Но тогава нямало екоактивистки организации, за да пресекат съсипването
на природния феномен.

При последната – през октомври 1989 г., 5 тона мазна чернилка се изляла в минаващата
на стотина метра от входа река Осъм. Говори се, че някой от служителите на „Петрол“
си правели експерименти, за да докажат безвредността на горивата. Сипвали в кофа
нафта и пускали няколко рибки.

После твърдели, че водните обитатели живеят и се чувстват добре.

И иманярски набези имало – през 1985 г. във вандалщината участвали и служители
на МВР. Под предлог, че извършват таен оглед, техни групи разкопали доста от терена
с надежда да изровят несметни богатства. Нищо не открили, но нанесли големи поразии.

Не всичкото отгоре и метален мост, който осигуряваше пряк достъп до пещерата,
преди няколко десетилетия бе нарязан и предаден за скрап от неизвестни крадци.
Това я направи труднодостъпна.

До нея се стигаше по скалисти пътеки, виещи се сред тръни и бурени.

Все пак се намери грижлив стопанин за природния феномен – управлението й да бъде
поверено на община Ловеч. Доста преди това администрацията бе поела охраната на
моста към входа, останал след екшън продукцията „Непобедимите 2“.

Природното чудо винаги е било обект на туристически интерес целогодишно. Влизането
е забранено само от 1 юни до 31 юли, когато е размножителният период на прилепите.

Най-често техни конкуренти в летенето са любителите на екстремни спортове. Момичета
и момчета от цялата страна идват, за да вдигат адреналина си със скокове с бънджи.
Отворите на централния купол дават идеална възможност за това.

източник