Тя дойде на сватбата си на инвалидна количка, а си тръгна на крака – историята, която просълзи свет:

добавена преди 4 дни Оставете коментар 550 Преглеждания

Истории като тази ни карат да се чувстваме горди, че сме хора. Силата на човешкия дух и волята да надскочиш себе си е основният двигател, който ни кара да правим и невъзможното. Това е историята на 25-годишната Джаки Гончър (Jaquie Goncher), парализирана от врата до пръстите на краката си от 17-годишна. Въпреки това, момичето изненада всички гости, поканени на сватбата и със смелата си постъпка.

Лекарите казали на Джаки, че най-вероятно никога няма да ходи – след травма по време на плуване момичето било парализирано от врата до върха на пръстите си.Първите години терапия били изключително трудни за Джаки. Като някой, който се е занимавал със спорт цял живот, тя установила, че не може да направи дори и най-простото упражнение.– „Дойдох в залата и бях толкова разстроена, че вече не исках да се връщам там.

Опитах се да се принудя да се върна там и не можех, и заради това бях отвратена от себе си“ – споделя Джаки.Собствената й сватба станала стимул да се върне в залата. Една година преди тържеството момичето започнало да тренира отново.„Всеки човек те гледа в деня на сватбата ти, така че искаш да се чувстваш най-красива. Вярвах, че мога да съм красива в инвалидна количка, но не исках това“.Когато Джеки се появила на церемонията с майка си и дядо си, никой не се изненадал да я види в инвалидна количка.

Но скоро всички гости били шокирани, когато тя станала и тръгнала по пътеката.Въпреки, че нейният годеник, Анди Гончър, вече знаел за изненадата, той не могъл да сдържи сълзите си. Почти всички плачели – бил невероятно емоционален момент!Преди година Джаки не можела да стои на краката си и 30 минути, а на сватбения си ден издържала 45-минутна сватбена церемония и около 5 часа от цялото сватбено тържество.

Подариха ми го преди години, а аз да не знам, че притежавам съкровище! Нищо и никакво цвете се оказа целебното хапче в дома ми:

Съпрузите буквално преживели първия си танц, тъй като никога не били танцували заедно преди сватбата.По време на сватбата Джаки разчитала на съпруга си. – „Той беше моята подкрепа вместо бастун“ – казва момичето.Джаки изглеждала неземно красива със зелената си коса на русалка и с рокля в нежни тонове.– „Беше просто страхотно! Понякога дори забравям, че е чудо, че вървя!“Джаки планира да тренира и след сватбата, за да напусне инвалидната количка завинаги.