Акад. Атанас Атанасов: Който иска, да яде годжи бери, аз избирам шипката

Храненето с местни храни има пряка връзка със здравословното състояние на човек. Това твърди акад. Атанас Атанасов, управител на Съвместния геномен център към Софийския университет.

„Аз не съм против цитрусите или маслините, но те трябва да допълват диетата.

Не е полезно от хиляди километри да се доставят ябълки, картофи, чесън, лук, кашкавали, защото тези продукти са черпили хранителните вещества на други места, които после се превръщат в много важни за организма метаболити.

Който желае, и годжи бери да яде, но аз ще избера шипката, която расте навсякъде у нас и има много по-голямо съдържание на витамин С“, казва в свое интервю академикът.

Той от години обяснява теорията си, че българите трябва да се храним с местно производство, италианците – със свое, а менюто на африканците да е съвсем различно от европейското.

Когато коренът на продукт, който се консумира, е български, от тази земя, където сме родени, ще имаме съвместимост на двата генома – на природния продукт и нашия.

Така ще се чувстваме добре и ще бъдем здрави, обяснява той.

И дава пример: ако едно дете е свикнало с бургери или с преработено мляко и отиде на село да яде продукти от домашната крава, която се храни от чистото пасище, ще се получи несъвместимост.

Човек трябва или да се адаптира, или ще се разболее. За тези неща не си даваме сметка, но те са сред най-важните причини за здравето, допълва акад. Атанасов.

„Глобализацията, от гледна точка на здравето, не ни носи особени ползи”, песимист е и Хосе Ордовас, директор на Лаборатория по хранене и генетика в университета Тафтс в Бостън.

И той се аргументира с това, че всеки индивид има уникален геном, който произтича от взаимодействието с нашите предци, поколение след поколение, и местоположението.

А връзката на някои генетични полиморфизми (вариации в рамките на ДНК) определя коя диета е по-благоприятна за населението от този регион и обосновава нуждата от запазването на кулинарните традиции.

Вече има и цяла наука, която се занимава с проблема.

Нутригенетиката е дисциплина, която се разви от откритията, направени в началото на 21. вeк от проекта „Човешки геном” (международна изследователска програма, чиято цел бе да направи детайлни карти на човешкия геном).

Тя обединява двете научни области – хранене и класическа генетика.

източник