Важно
Бог не знае какво си имал, но сърцето ти беше доволно от това, което имаше. Сърцето беше пълно с любов, от която се роди уважението на хората. Бащата беше бащата, майката беше майката, а детето беше детето. И днес? Няма нужда да говорите много, всичко се знае, казва одеялото. „Имаше, па минаха, па пак дойдоха тежки времена, сине мой!“, започна разказа си старецът, с намерението да предаде житейския си опит и да даде поне на някого важен житейски урок.
„Откакто се помня животът винаги е бил труден, но преди се живееше по-лесно. Бог не знае какво си имал, но сърцето ти беше доволно от това, което имаше. Сърцето беше пълно с любов, от която се роди уважението на хората. Бащата беше бащата, майката беше майката, а детето беше детето.
И днес? Няма нужда да казвате много, всичко се знае. Все по-голяма част от света се измива от собствените му сълзи, защото щастието за някои е само понятие или приказка. Ако питаш мен, сине, отдавна не съм изпитвал капка радост и спокойствие. Сине, отдавна не съм се смял от сърце. Знаеш го, от сърце. Разбира се, че й се обадих, но не знаех, че трябва да я наричам само живота си.
Но сега знам… И ме питаш за деца? Добри са ми, да са ми живи и здрави! Всеки има свои деца и свой живот. Идват и ме посещават колкото могат, предлагат колкото могат. Седя тук до прозореца и гледам с часове нанякъде, а ако ме питате къде, дори не знам! Но гледам и чакам и когато видя милите лица на децата си, все едно слънце ме огрява.
Въпреки че рядко ме огрява. Казват ми, че имат твърде много задължения и винаги бързат. Помни, сине мой, Бог дава, а хората използват. Той обаче ни даде и остави нещо добро и то е, че всички сме деца и че ще бъдем и родители. Че днес сме млади, утре сме стари. Че днес сме силни, утре сме слаби.
Ако сме здрави днес, кой знае утре? И да, ако има справедливост, тя е точно там! И аз бях млад и силен. Аз също бях щастлив и енергичен. Майка ми и баща ми ме чакаха, както и аз чакам сега. Така че, не забравяй, сине, всичко се връща!“
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG
