Синята жлъчка или цикория (лат. Cichorium intybus) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). На височина достига от 20 до 100 см. коренът е вретеновиден, стъблото – разклонено. При основните листа са събрани в розетка на къси дръжки, стъблените листа са приседнали, стъблообхващащи. Цветните кошнички са многобройни, събрани на групи от по 2 – 5 или единични. Цветовете са наситено сини. Растението цъфти от юни до октомври, пише www.puls.bg.
Действие и приложение
Основните действия на дрогата са жлъчкогонно, апетитовъзбуждащо и стимулиращо храносмилането. Синята жлъчка е известна и с това, че се използва за приготвяне на безкофеиново кафе.
Клинични данни показват, че синята жлъчка засилва рефлекторно стомашно-чревната секреция и перисталтика, регулира изхожданията и повишава апетита. Установено е хипогликемично действие на билката. В народната медицина това е една от най-използваните билки за лечение на чернодробни и жлъчни заболявания. Счита се, че цикорията засилва жлъчната секреция.
Препоръчва се при застой на кръвообръщението на черния дроб и при сърдечни смущения. Корените на растението са богати на инсулин, те подобряват обмяната на вещества в организма.
Синята жлъчка се използва и при ревматизъм и подагра. Сокът от растението има леко слабителен ефект и е подходящ за деца и възстановяващи се болни. Може да се използва за гаргара при възпалено гърло. Запарки се използват за лечение на хемороиди, туберкулоза, коремни спазми и обриви. Когато се прилага локално, счуканите листа помагат за намаляване на подуване и възпаление след травми. В Аюрведичната медицина се използва за главоболие, диспепсия, кожни алергии и др.
Растението се използва по целия свят. В Южна Африка цикорията се употребява при жълтеница и като тоник. В Турция от листата ѝ се приготвя мехлем за рани. Преди войните в Афганистан са намерени записки, които описват използването на водни коренови екстракти от синя жлъчка като лекарство при малария. В Италия се приготвя отвара от венчелистчетата, която се използва за пречистване и детоксикация.
Химичен състав
Корените съдържат 40 до 50% инулин. Млечният сок съдържа горчивите сесквитерпенови лактони лактуцин и лактукопикрин, а също тараксастерол и фенолни киселини.
Дрога
С лечебни цели се използват както надземните части, така и корените. Те се изваждат на есен, а стръковете на синята жлъчка се берат по време на цъфтежа ѝ през юли и август месец.
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG