Знам, че дъщеря ми е на нейните години, но чувствата са по-силни от срама:

Дори пред себе си не исках да призная, че съм готов на всичко, за да бъда с Рени. Желаех я като мъж, а тя можеше да ми бъде дъщеря.

Беше толкова млада, невинна и секси, че в нейно присъствие тотално се обърквах. Когато осъзнах, че не я ли отдалеча, ще лумне страшен пожар, й казах да си върви.

Понякога съдбата си прави жестоки шеги. След като се разделих с жена си, все си намирах някаква работа, за да не се прибирам вечер в празната къща. В началото приятелите ме канеха по ред, но не бяха ден и два, накрая всеки си отиваше у дома, а аз вървях дълго по улиците, преди да стигна до своята врата.

Така веднъж, на две преки от нас, станах свидетел на грозен скандал. Видях спряло такси, на което двете задни врати бяха отворени. Млад мъж крещеше срещу една жена, обиждаше я, наричаше я каква ли не, размахваше юмруци.

Тя беше прикрила главата си с ръце, сякаш можеше така да се опази. По едно време от колата излезе и шофьорът, той също започна да защитава момичето.

Тръгнах към побойника и му извиках да престане. Като приближих, може би му се видях слаб и стар, присмя ми се и повтори да не се бъркам и да се разкарам. През това време момичето се разпищя, мъжът се обърна и силно я зашлеви през лицето. Не издържах и се намесих.

Бабаита хубаво го сритах, след което колата изчезна с пълна газ. Заведох Рени вкъщи, направих й кафе, дадох й лед да си сложи на лицето, за да не посинее от ударите. Понеже се страхуваше да си отиде вкъщи, й дадох едно одеяло и казах, че може да спи на дивана в кухнята.

Така се запознахме. Тя живееше в друг квартал, но във въпросната вечер се скарала с гаджето си и понеже той имал лошо пиянство, скандалът избухнал с пълна сила. За да я накаже, извикал такси и вместо към тях, колата се насочила извън града. Изплашила се, отворила вратата, шофьорът се принудил да спре… Нататък историята ми беше ясна.

След нашето необичайно запознанство и след като се увери, че живея сам, Рени започна да се отбива вкъщи. Отначало го правеше по-рядко и с някакво неудобство, но постепенно зачести и ясно ми показваше, че ме харесва. Нямах нищо против, кой би се опънал на красиво младо момиче, което гледа влюбено, излъчва сексапил и е готово на всичко? След една разгорещена вечер, когато едва не стигнахме до леглото, си напомних, че дъщеря ми е на нейните години.

Представих си как някакъв чичко я целува и прави с нея секс. Откачих, скочих, подадох на Рени якето и й казах, че е най-добре да си върви. Отказа и когато аз настоях и отворих вратата пред лицето й, тя се разплака и призна, че е влюбена в мен. Това ми подейства като сигнал за опасност и твърдо, направо грубо я отпратих.

Рени продължи да ме търси, няколко пъти се опита да говорим и да ме убеди, че можем да сме заедно. Разбра, че съм непреклонен, и пак не се отказа. Трябваше да действам аз и без да му мисля много, приех дълго служебно пътуване, което другите колеги отказваха. Прибрах се в града след два месеца и половина. В следващите няколко години не видях онова момиче и не чух нищо за нея.

Миналата есен ми се беше насъбрала много работа и командировките ми валяха една след друга. Не ми тежеше – никой не ме чакаше, не ми държеше сметка и аз не бързах за никого. Веднъж в петък седнахме с колегите да хапнем и да пийнем по едно, позакъсняхме и хванах късния влак от Варна. Качих се в последния момент и влязох в първото купе, където видях свободно място. Срещу мен седеше млада жена, а в скута й спеше дете на не повече от годинка-две. Настаних се, метнах якето върху лицето си, исках да дремна. Малчуганът обаче се разплака и аз пак погледнах спътницата си. Боже, та това беше Рени!

Този път тя опита да ме отпрати – избягваше погледа ми, а като я заговорих, отрече да се познаваме и се представи с друго име. Не беше убедителна, а и аз бях абсолютно сигурен, че тази жена е момичето, което някога бях отървал от насилниците.

Протегнах ръка, хванах нейната и я помолих да не си измисля повече. Най-добре беше да каже истината и аз бях готов да я чуя. То се оказа, че съдбата е била направо жестока с нея. След като видяла с какъв лош мъж е щяла да свърже живота си, не забравила нощта, когато той й посегнал. Тя решила да започне живота си на чисто.

С мен не се получило и заради това напуснала града. Заминала за София, където нейна приятелка й обещала да поделят квартирата и работата си.
Мъжът, който й крещеше и я удряше, не се отказал лесно от нея обаче. Намерил я, молил я, обещавал й, кълнял се, че се е променил и никога повече няма да й вдигне ръка. Наивна и добра, жадна за обич и семейство, тя му повярвала.

Пребивал я дори докато била бременна. Синът, който родила, ни най-малко не го вразумил и омилостивил… Една вечер за пореден път я изхвърлил и като нямало къде да отиде, се качила на първия влак. Така стигнала до Варна, но не й потръгнало нито с познати, нито с работа и квартира. Безпътицата съвсем я объркала и отново отишла на гарата. Този път бях сигурен, че няма да я оставя да напусне живота ми. Заведох ги с детето у дома и я помолих да останат с мен.

Не знам дали когато я отървах след побоя, наистина се беше влюбила, или обърка любовта с благодарност. Не мисля прав ли бях да настоявам да си тръгне от живота ми. Сигурен съм в едно – искам Рени и сина й в живота си. Щастлив съм, че този път отворих дома си за нея и тя избра да остане.
Борислав

източник