Важно
Емоциите са тясно свързани с храната, така че не е необичайно да хванат хранително разстройство. Остин Дейвис е на 20 години и яде само макарони със сирене от тригодишен. Живее при баба си и дядо си във Флорида, а наскоро обясни, че не е избрал да бъде така. И определено не е капризният му избор, а сериозен проблем.
„Не искам да казвам, че съм пристрастен към макарони и сирене, защото това звучи странно, но тялото ми не ми позволява да ям нищо друго“, казва той.
Докато минава през хранителния магазин, няма храна, за която жадува. Не познава нито месото, нито повечето зеленчуци. Вкъщи той има огромно количество готови макарони и сирене, които всеки ден хвърля в тенджерата. Той е наясно, че има проблем, добавя, че му е гадно, но не иска да включва друга храна в менюто си, каза той пред Vice.
„Веднага щом друга храна влезе в устата ми, усещам „гадост“. Дори повръщам на място”, твърди той.
Дейвис страда от селективно хранително разстройство, наричано още разстройство при избягване на приема на храна (ARFID). Това е тревожно разстройство, характеризиращо се с постоянен отказ да се ядат определени храни или всякакъв вид храна. Например Дейвис се ужасява от мисълта за кръв в сурово месо.
Не е необичайно децата да са придирчиви към храната, дори ако нямат почти никакъв интерес към яденето, така че ARFID обикновено започва в ранните години. За разлика от анорексията и булимията, които са по-чести при момичетата, ARFID е по-честа при момчетата. Дейвис с облекчение получи диагнозата и сподели историята си в кратък документален филм, обяснявайки, че е развил посттравматично стресово разстройство поради физическо малтретиране от баща си.
Той намери утеха в макароните със сирене, след като се научи да ги прави, и това се превърна в едно от малкото неща в живота му, които можеше да контролира. Започва да посещава терапевт и се надява в бъдеще да разшири гамата от храни, които консумира.
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG
