Едно младо момиче: Адът се отвори със смъртта на дядо ми, сега всеки ден ме унижават, че съм бедна:

Никога не знаеш какво ще ти поднесе животът. Понякога може да си на върха, но понякога може за кратко време да се сгромолясаш в калта. Родителите ми са трудолюбиви хора и се стараеха да ни осигурят приличен живот. Не сме били богати, но можехме да посрещнем нуждите си спокойно. За съжаление един ден майка ми и баща ми загубиха работата си. Живеехме само от парите на дядо, който беше майстор на дървени бъчви. Той ги правеше, а ние ги продавахме.

Но преди известно време дядо почина и адът за нас настъпи… Родителите ми така и не успяха да си намерят работа, въпреки че не щадяха усилия и нямаха претенции какво ще работят. Не се срамуваха от нищо. Скоро безизходицата ги принуди да търсят препитание на улицата: събираха старо желязо, пластмаса, вестници, а от тях се печелят нищожни пари. Понякога, ако има късмет, мама чисти жилищата на богаташите. И двамата се трудят много, но често нямаме елементарни неща у дома.

Когато съучениците ми разбраха, че родителите ми са клошари, те започнаха да ми се подиграват пред цялото училище. Ежедневно съм подложена на психически тормоз, защото съм бедна, а баща ми рови във варелите за желязо. Казват ми, че смърдя и публично отбягват присъствието ми. Учителите ми често стават свидетели на подобни сцени, но никога не ме защитават.

Всеки ден отивам със страх на училище. Краката ми се подгъват от ужас, че отново ще бъда обект на жестоки подигравки. Добра ученичка съм, но съучениците ми твърдят, че си губя времето в училище, защото моето място е на улицата, а не в класната стая… Аз не се срамувам от родителите си, но моите връстници ми вгорчават живота. Не им пожелавам нищо лошо, но знам, че колелото на съдбата се върти.

източник