Когато се омъжих за Галин, вярвах, че той е любовта на живота ми, но много скоро осъзнах, че чувствата, които изпитвам към него са били временни. Единственото хубаво беше, че благодарение на брака си открих истинската и предана любов в лицето на Марин – свекър ми. Мнозина ще ме осъдят, че замених сина за бащата, но на сърцето не може да се заповядва. Бих искал да споделя историята си с вас и може би някой ще прояви разбиране.
Когато с Галин се оженихме бях едва на 21 години. Винаги съм имала прекрасни отношения с родителите на съпруга ми. От самото начало усещах тяхната закрила и загриженост. Не съм свикнала някой да бди над мен, тъй като от малка съм самостоятелна. Мъжът ми беше кротък и добър човек, но прекалено сив и скучен. Пет години по-късно бракът ни започна да се руши. Оказа се, че Галин има здравословни проблеми и не може да има деца. Неспособността му да ме направи майка, ме накара да го възневидя.
За съжаление неотдавна свекърва ми си отиде от този свят и смъртта й ме лиши от майчината опора, която тя ми оказваше. Сплотени от една мъка, много скоро със свекъра се сближихме. Двамата си споделяхме проблемите, заедно посещавахме гробищата, като цяло оказвахме си подкрепа във всеки един момент. Когато споделих с Марин, че искам да се разведа със сина му, той не ме укори, напротив, прояви пълно разбиране към ситуацията. Половин година след развода с бившия ми свекър се събрахме да живеем под един покрив, а няколко месеца по-късно забременях.
Днес съм една щастлива майка и съпруга.
Новият ми мъж ме обожава и не спира да ми показва огромната си любов и подкрепа. Но обществото не ни разбира. За хората е ненормално да родя дете от мъжа, който ми беше свекър. Бившият ми съпруг също не ни подкрепя и вярва, че сме го предали. Така и не разбрах защо нарича любовта ни предателство! Когато се събрах да живея с баща му, вече бяхме разведени. Въпреки негативното му отношение, аз съм му дълбоко признателна, защото благодарение на него, открих истинската любов.
източник
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG