Омъжих се против волята на родителите си и за наказание те оставиха мен и съпруга ми бездомни:

С Илиан се запознахме на една лекция в университета и не след дълго между нас възникна взаимна симпатия. Много скоро си признахме чувствата, които изпитвахме един към друг и станахме двойка. За съжаление родителите ми искаха да се съсредоточа изцяло върху образованието си, затова не го харесаха и ми забраниха да имаме връзка.

По принцип винаги ги слушам и се подчинявам, но не и този път. Обичам Илиан с цялото си сърце и реших да ги излъжа, че сме скъсали. Една година успешно криех от тях, че продължаваме да се срещаме. Просто не можех нито да им обясня какво чувствам и да очаквам разбиране, нито да сложа край на връзката си. Бях влюбена до уши и нямах никакво намерение да се разделям с човека, когото оичам.

Но мина се малко време и ето че неотдавна в живота ни се случиха непредвидими събития. Хазаите на приятеля ми го изгониха от квартирата, защото не можеше да си плаща наема. Тъй като беше безработен в този момент, той нямаше и как да си наеме друго жилище. Практически любимият ми беше на улицата. Размишлявайки над случилото се, взехме решение да се оженим.
Мислехме си, че след като разпишем, ще го заведа у дома, а родителите ми няма да имат друг избор, освен да приемат ситуацията. И двамата вярвахме, че от любов към мен мама и татко ще се примирят.

Една седмица по-късно двамата с Илиан сключихме брак, а после убедени, че всичко ще бъде напълно наред, заедно съобщихме на родителите ми „радостната“ новина. Ето обаче какво се случи. Те ни изслушаха спокойно и без да ни поздравят, си влязоха в спалнята. На другия ден обаче, когато със съпруга ми се върнахме от лекции, останахме неприятно изненадани. Багажът ни стоеше на стълбите, а ключалката на вратата беше сменена. Блъсках и тропах, но никой не ми отвори. Сега с мъжа ми живеем при негова роднина. С майка ми и баща ми не поддържам връзка. Никога няма да им простя, че ме изхвърлиха като ненужен боклук на улицата.

източник