Медицинска сестра: Бог е искал да спася живота на изхвърленото бебе, затова ме изпрати в точното време, на точното място:

добавена преди 1 седмица Оставете коментар 531 Преглеждания

Казвам се Надежда и повече от 30 години работя като медицинска сестра. Много обичам професията си и винаги съм работила с желание и загриженост към моите пациенти. Също така, майка съм и на трима сина и баба на две внучета.

Историята, която искам да разкажа вероятно ще се стори невероятна на мнозина.

И така, ето какво се случи – преди няколко години съдбата ми изпрати малка дъщеря. Всичко започна с това, че една вечер съпругът ми се почувства зле и вдигна силна температура.

Аз, разбира се, се притесних. Още повече, че по някаква случайност вкъщи нямаше никакви лекарства, затова се наложи да изляза от дома, за да потърся отворена аптека.

По принцип съм свикнала винаги да купувам от едно и също място, но понеже вече беше станало много късно, набързо се запътих към най-близката до нас денонощната аптека. През деня беше навалял сняг и вечерта се оказа доста мразовита.

За да стигна по-бързо, аз се сетих да съкратя пътя си и затова набързо минах през някакъв разграден двор, който по-скоро приличаше на бунище.

На това зловещо място имаше разхвърляни някакви варели. Изведнъж чух детски плач. Огледах се, но наоколо нямаше жива душа. Плачът продължаваше и внезапно осъзнах, че идва от някой варел.

Започнах да ровя в сметището като луда и в един казан, най-отгоре, върху самия боклук, открих малко вързопче.

Внимателно го развих и видях, че е новородено.

Ръчичките на бебето бяха посинели от студа. Увих го в собственото си яке и хукнах към близката болница. В спешното лекарите му оказаха първа помощ и успяха да спасят живота на момиченцето. Горкото дете е стояло близо половин час на студа, във варела и беше получило хипотермия.

Жена влезе да пазарува в супермаркет, но стана свидетел на нещо много жестоко:

Дълго време полицията разследва случая, но не успяха да открият биологичните родители на момиченцето.

За мен тези хора са убийци! На коя майка й даде сърцето да си изхвърли детето в боклука? Няколко месеца по-късно успях да осиновя момиченцето. Дълбоко вярвам, че ангел – пазител ме изпрати онази нощ на бунището. Бог е искал да спася живота й, затова ме изпрати в точното време, на точното място.