Студени досиета: Кръстникът на БГ мафията Карамански редил скандална оферта от джипа си преди да умре:

Сашо Роман бе един от любимите изпълнители на всички ъндърграунд герои. Сред тях е и т.нар. Кръстникът – Иво Карамански. Изпълнителят на „Мой ангеле“ разказа за много интересна случка с покойния мафиот.

Той си спомни за разговор в джипа на Карамански, в който е получил неустоима оферта:

„Ето и Иво Карамански. Качва ме в джипа и почва да ме разкарва из София и започва:

„Това заведение е мое, и това е мое, и това е мое, мое, мое, мое. Избери си кое заведение искаш, за да ти го подаря“, спомня си Сашо Роман.

„Да бе човек, избери си кое от тези заведения искаш да ти подаря. Ще ти го ремонтирам, ще ти го обзаведа, всичко ще направя и започваш да работиш“, добави певецът.

припомня, че.

Иво Александров Карамански, известен още като Кръстника, ­е бивш български гребец и основна фигура в престъпните групировки, характерни за първите години след разпадането на тоталитарната система в България.

На 20 декември 1998 година Иво Карамански отива на рожден ден във вила на ул. „Горска ела“ 27 в столичния квартал „Симеоново“. Придружават го шофьорът му Драгомир Драгнев, близкият му приятел Георги Чочов-Лестъра, Марин Маринов, който днес е собственик на детективска агенция, и Стефан Въжарски. Преди това петимата са били в къщата на Кръстника в „Бояна“, където Въжарски и Лестъра се сбиват.

След години Маринов ще обясни този бой с думите: „Наистина се скараха 4-5 часа преди стрелбата, но никой не е бил Стефан. Иво даже ги разтърваваше. Не беше истински бой. Беше обикновен скандал между приятели. Нещо от рода: „Абе, аз те хранех в затвора“ и „Ти ли ще ми говориш?“.

Около 1.30 ч. купонът на рождения ден е в разгара си. Иво Карамански си говори с рожденика, когато Въжарски минава покрай тях, отива до автомобила си, където пали и изгасва фаровете без видима причина. Всъщност е взел пистолет „Валтер“ от жабката на колата.

След това се връща в къщата, отива при двамата разговарящи и казва на рожденика да се отдръпне. След това изстрелва два куршума в главата на Карамански.

Въжарски отново излиза и се отправя към паркирания отпред автомобил, в който седят Георги Чочов-Лестъра (той умира от рак през 2010 г. – бел.ред), Драгомир Драгнев и Марин Маринов. Чука на прозореца и те отварят, тъй като не са чули изстрелите. Тогава убиецът протяга ръка през отворения прозорец и прострелва и тримата. Драгнев също умира. Маринов е прострелян три пъти, а Чочов – два пъти.

Празнуващите вече са повикали полиция и няколко часа по-късно Въжарски е задържан. Първоначално той твърди, че нищо не помни. След това, че Кръстникът го е заплашвал със същото оръжие, с което е застрелян. След това разказва, че е бил пребит от Карамански и хората му.

През 2003 г. Стефан Въжарски получава доживотна присъда. Осъден е да изплати обезщетение на децата на Иво Карамански, на близките на Драгомир Драгнев, както и на ранените Маринов и Чочов.

И до днес нито един не е получил и стотинка. Въжарски пък излежава присъдата си в единична килия в Софийския затвор.

източник