Млади, нахални, мързеливи и необразовани, но винаги с големи претенции:

Психологията „ми не ми се учи, не ме влече просто, но как ли няма да им работя за 400 лв.“ е притеснително широко разпространена.
Но нека почнем от по-далеч.
Много често в такива ситуации са младежи от семейства, в които родителите също са нископлатени и са завършили максимум средно образование. Родители обезверени, чудещи се как да вържат месеца, псуващи системата и държавата. И по-притеснителното – родители, неосъзнаващи, че изходът от този порочен кръг е САМО И ЕДИНСТВЕНО образованието.

В такива семейства обаче то често не е на почит. Хора, които не смятат образованието за ценност и най-важен приоритет, няма как да възпитат този дух у децата си. Съответно, из градове и села растат едни младежи, които с нетърпение „избутват“ училище, без да се и замислят да продължат обучението си. Просто защото тях ученето „не ги влече“.

Животът обаче е труден и те са принудени да започнат да работят. С нулевата си квалификация и познания обаче, те просто допълват армията от бармани, сервитьорки, продавачки, бензинджии, зидаро-мазачи и изобщо, нискоквалифициран персонал.
България обаче не е Германия. На нискоквалифицирания персонал тук се плаща малко.
Така, ядосани, същите тези младежи започват, както родителите си, да псуват държавата – как можело да се бъхтят по цял ден за някакви мижави 400 лв заплата! Изобщо няма да им седят и да им работят. Съгласни са на работа, но нищо под 1000 лв.! Иначе това си е жива подигравка.
Само че милите хиляди неоправдани и експлоатирани млади българи трябва да разберат едно нещо.

За да ти дадат 1000 лв. заплата, трябва да представиш нещо в замяна – знания, умения, опит. А това може да стане, само ако си образован. Ако си избутал училище с 300 зора, няма как да взимаш 1000 лв просто ей така, щото си голям тарикат и ги разбираш нещата. В България мързелът е нископлатен. Ако не искаш да си нископлатен, седни си на задните седалищни части и запиши нещо перспективно. Наблягам на „перспективно“, защото да учиш 4 години космонавтика, а после да ревеш, че нямаш работа, е същата глупост. България няма вопиюща нужда от космонавти. Въпрос на елементарна адекватност е да не си губиш времето с глупости.

Държавата на никой не е длъжна. Сами правим избори и си носим последствията за това.
Ако изберем да си останем прости, държавата не е длъжна да ни спасява от собствената ни глупост. Същото важи и ако направим тъп избор.

Същото, междувпрочем, е валидно и ако изберем да учим до самозабрава, а после да изискваме астрономическа заплата, като че ли някой ни е длъжен да ни позлати, само защото сме избрали да учим 10 години.

Така например има хора, които завършват бакалавърска степен по нещо. После обаче решават да завършат и магистратура. Лошо няма. Само че това не им е достатъчно. Следва друга магистратура в чужбина, трета, пета, докторантура… И така неусетно се изтърколват едни 10 години в учене, които обаче са си абсолютен личен избор. След това въпросните хора осъзнават, че евентуално им е дошло време да се върнат в реалността и да започнат да работят. С първото пуснато CV обаче те отсичат, че нищо под заплата 2500 – 3000 лв. не ги интересува, защото, видиш ли, те са инвестирали толкова много в своето образование, имат 5 висши, и не могат да приемат нищо по-малко от максимума.

Това са същите неадекватници като тези, избрали да не учат.

Ами кой ви е карал да завършвате 5 висши? Да си бяхте събрали акъла и да изберете едно. Количество изобщо не означава качество. Умните хора взимат решения внимателно и адекватно. И при тях е достатъчно да вземат умно решение веднъж. Няма нужда да се преквалифицират 6 пъти и да имат 10 похабени години в учене. Никой не ви е карал да сте вечния студент. Затова и вие не принуждавайте никого да ви се възхищава и да се чувства длъжен да ви плаща по презумпция президенстка заплата.

Адекватността е ключовият момент в качественото образование. Както са неадекватни тези, които си мислят, че ще печелят луди пари без да са образовани, така са неадекватни и тези, които са „прекалено“ образовани – разхвърляли се между 5 неща и после претендиращи за автоматично почитание.

Така че, нека бъдем адекватни. На който не му достигне мозък, за да вземе правилно решение, да не се сърди на държавата.

Да, пазарът на труда у нас не е такъв, какъвто би трябвало. Нито заплатите, нито бизнесът. Но мързелът и нереалистичните очаквания нямат нищо общо с държавата. За тях сме си виновни сами.

източник