Раждането в Англия няма нищо общо с раждането в България: Тук изискванията са далеч по-строги и усложнени:

Преди няколко месеца приятелка ме помоли да я придружа на предстоящото й раждане. Разбира се, приех. Едно от най-важните неща на моето раждане беше присъствието на близък човек до мен.
Аз самата имах страхотно раждане в България. Бях си избрала болница и лекар с моите разбирания. Останах много доволна да видя колко много се доближава въпросната болница до английските стандарти, но и още колко много път има да извърви, за да достигне нивото й.

Очакваното обаждане беше получено и аз бързо се отправих към болницата. На регистратурата се представих като придружител на еди-коя си родилка. Помолиха ме да впиша името си в регистъра и часа на влизане, след което ми дадоха стикер „придружител“ и ме упътиха в коя стая е.

Позволени са до двама придружители, няма никакви изисквания към тях, не се налагат предварително направени изследвания, калцуни, маски, престилки, нито се заплаща за това право. През цялото раждане екипът до родилката се състоеше от сестра и акушерка на нейно разположение. Двете се опитваха максимално да бъдат ненатрапчиви, дори си говореха тихичко встрани, за да не обезпокояват бъдещата майка.

За всяка раждаща жена има отделна стая на нейно разположение. Леглото се трансформира във всевъзможни форми; светлината може да се коригира според предпочитанията й; има собствена просторна баня с тоалетна; маска с кислород; кресло, спортна топка, детско креватче, а в шкафовете бяха скрити всевъзможна апаратура, повивалник, допълнително легло и касетофон (на който за късмет му бяха изхабени батериите).
При приемането не й бяха поставили абокат, нито беше преминала други процедури.

Акушерката се намесваше изключително рядко. На два пъти я попита какво усеща, а на отговора на родилката каза, че точно така трябва да е и да се води от собственото си тяло, да се отпусне максимално. Когато усети, че се обезкуражава, я надъха много и я успокояваше с обясненията си. Само веднъж провери разкритието, през останалото време наблюдаваше процеса от разстояние посредством огледало. Тоновете на бебето се мереха периодично.

Питаха приятелката ми за абсолютно всичко, като й даваха право на избор и изцяло се съобразяваха с желанията й. Много държаха да пие вода, за да не се обезводни. И реално това беше моята задача – „отговорник по водата“. Памперси, чаршафи и ръкавици не се щадяха. Веднага след раждането поставиха бебето на гърда и зачакаха раждането на плацентата. Пъпната връв беше срязана на по-късен етап.
Акушерката и сестрата останаха около час след раждането до майката, но вече доста приказливи и обстановката от типична за групова медитация, заприлича на весела женска седянка и разговори за живота.

След като раждането приключи, попитаха майката какво желае да яде и пие, без да има ограничения за моя почуда. А по време на самото раждане се интересуваха няколко пъти дали иска кафе или чай. Помолиха я да ги повика, ако желае да се изкъпе, така че някой от персонала да бъде при нея и бебето в случай, че й прилошее от топлата вода или някой от двамата има нужда от нещо.
По някое време след раждането бебето беше измерено, облечено и отново върнато на майката, без мераци да го къпят или да го отделят от нея.
Изписаха ги няколко часа по-късно.

източник