Важно
Всички основни свидетели, експерти и хора, замесени по някакъв начин в смъртта на сестрите Росица и Христина Белнейски изчезват, умират или се самоубиват. Така делото за убийството на двете момичета, което стана точно преди 14 години в края на януари 2006-а година, се заплита в още по-дълбока мистерия.
Единственият осъден на доживотен затвор Лазар Колев продължава и до ден днешен да отрича, че има нещо общо. За сметка на това се появяват данни, че истинският убиец е свързан с политическия елит на България, което пък от своя страна задълбочава конспирациите, че едно от най-шумните разследвания по време на Прехода е умишлено провалено
Четирима души, които са имали ценна информация за убийството на сестрите от Пазарджик, вече не са между живите. Пети изчезна безследно.
Патоанатомът проф. Стойчо Раданов, Васил Славов – Иширковеца, овчарят, намерил телата на двете момичета, частният детектив Енчо Генчев и учителят по ски Димитър Юруков са хората, които знаеха по нещо важно, което би могло да хвърли светлина върху страшната трагедия, за която има само един осъден – Лазар Колев.
Месеци наред след смъртта на момичетата пълзяха слухове, че в убийството е замесен човек на висока позиция, доказателства обаче не се намериха. Различни теории по-скоро навеждаха на мисълта, че това е роднина на популярен политик по това време, говореше се дори, че става въпрос за изключително близък на вътрешен министър.
В началото на разследването се създаде впечатлението, че полицията прави всичко възможно да заличи следите. Стана ясно, че телата на двете жертви са били измити с маркуч преди аутопсията, което направи невъзможно вземането на ДНК материал.
Въпреки, че Колев беше осъден именно въз основа на генетично изследване и показанията на изчезналия безследно Васил Славов – Иширковеца.
Няколко пъти британски и американски лаборатории връщаха пробите взети изпод ноктите на сестрите със заключението, че не може да се изолира ДНК.
„Едва ли само от некадърност ченгетата минираха делото предварително“, казват тогава юристи.
Криминалисти се хвърляха на десетки версии и дадоха своя принос в световната криминалистика, която не беше виждала такъв мащаб на безсмислена работа. Проверени бяха 8 хиляди потенциално заподозрени, повече от тях бяха и разпитани.
Такова убийство се разкрива за седмица, най-много две, смятат професионалисти. То не е поръчково, извършителите са аматьори, оставили много следи на мястото.
Криминалистите са работили хаотично, хвърляйки се напосоки. Екипът на националната полиция пристига дни по-късно, за да се включи, вместо това да стане в деня на намирането на телата, каквато е практиката.
Колегите им смятат, че това не е станало случайно. Ценни улики са изгубени завинаги.
На 31 януари 2006 г. в 15,35 ч. мъжки глас съобщава в полицията в Пазарджик за страшна находка – в местността „Грамадите“ между Пещера и Брацигово са открити телата на две млади момичета. Това е местен овчар, който вече не е между живите.
На мястото се изсипва цялата пазарджишка полиция. Групата за оглед е придружена от няколко десетки униформени. Те обикалят и търсят из храстите следи от престъплението. Пушат и хвърлят цигарите на земята. Малко след получаването на сигнала е информиран дежурният в националната полиция в София.
Но в този случай не тръгва екип от столицата. Няма и нареждане да се запази местопрестъплението до следващия ден. На фаровете на коли и прожектори през нощта десетките полицаи успяват да стъпчат всичко, което може да доведе до разкриване на престъпниците. Оттук нататък започва да се работи на сляпо.
Ако нещо от уликите е било останало, то вече е заличено. Няма криминалист и експерт от института по криминалистика при аутопсията. Никой не го вика.
Съдебен лекар описва раните, заключението е, че момичетата са загинали от черепно-мозъчни травми. Той обаче не е длъжен да тълкува заключенията си. На мястото са намерени и люспи от сребрист автомобил. По версията за катастрофа, която само проблясва, не работи никой.
Нищо, че от заключението на съдебния лекар проф. Стойчо Раданов е ясно, че спукването на черепа е предизвикано от удар с голяма кинетична енергия, която не може да се получи от човешка ръка.
Въпреки категоричната версия на полицията, че сестрите са пребити до смърт, при аутопсията е установено, че нямат счупени зъби и травми от побой. Което е невъзможно, ако някой ги удрял.
Почти три години след смъртта на момичетата – през октомври 2008 г., проф. Раданов е намерен обесен на катерушка близо до дома му. Тогавашният шеф на Съдебна медицина Станислав Христов, който прави аутопсията, твърди, че по главата на професора имало кръвонасядане. Раданов не е оставил предсмъртно писмо, което кара колегите му да подозират, че става дума за убийство.
Неговото категорично мнение беше, че Христина и Росица са загинали при катастрофа, а тази версия, както е известно в Пазарджишко, насочва опасно разследването към влиятелни хора в града.
Нелепо умира и ски-учителят Димитър Юруков, който видял двете момичета ден преди смъртта им на писта в курорта „Св. Св. Константин и Елена“ над Пещера. Той си отива от този свят от тромб в сърцето, въпреки че според негови близки е бил здрав като канара и никога не се е оплаквал от сърдечни проблеми.
Хора от персонала на курортния комплекс пък са категорични, че някой е помогнал на бай Митко да умре. От сърце умира и друга ключова фигура в пазарджишката мистерия – частният следовател Енчо Генчев, ангажиран от родителите на Росица и Христина да води собствено разследване.
Той издъхва малко преди да предаде папка на Фани и Стоимен, чието съдържание не е ясно и до днес. Пред репортери в Пазарджик Танчев имал неблагоразумието да се похвали, че е попаднал на вярната следа.
В началото на 2016 г. полицаи намериха кола с няколко литра кръв в нея, която се оказа на основния свидетел на прокуратурата Владимир Славов – Иширковеца.
Той беше вкаран в килията на Лазар Колев, за да получи информация за убитите сестри Белнейски. Показанията му бяха спорни, но въпреки това Колев беше осъден. А Иширковеца така и не беше открит. Той също вече вероятно не е между живите.труд
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG
