Малки кучета се крият под едно легло от страх:

История за две малки кученца на име Алекс и Кели. Те прекарват целия си живот (3години) в тесни клетки.. В развъдник,който е нелегален в Средния запад на Съединените щати.

Кученцата са били толкова травмирани от малтретирането,че дори след като са ги спасили,те се страхували. До такава степен са се страхували,че се криели под леглото си,когато се появи човек.

В нелегалните развъдници не се интересува никой от здравето на животните,нито от условията им на живот. Най-важното за тях е постоянно да се раждат чистокръвни кученца.

Благодарение на координираната работа на организацията (NMDR) бореща се с нелегалните развъдници,кученцата бяха спасени.

„Кучетата живееха в ужасни условия, имаха лоша храна, бяха държани в тесни клетки без възможност за разходка и изобщо не бяха гледани. Последствията от лошото отношение бяха видими веднага, кучетата се криеха от хората, опитвайки се да пълзят в ъгъла или под леглото“, казва Ким Леман от NMDR.

За Алекс и Кели бе доста трудно да се доверят на спасителите си и да повярват отново в хората. Въпреки,че им бе осигурено просторно помещение и разполагаха с храна,вода и играчки.

„Всичко тук беше ново за тях, дори миризмите и звуците. Само търпението и нашата любов можеха да им помогнат. Никой друг не ги нарани. Започнахме да работим с тях и след две седмици най-накрая стана ясно, че Алекс и Кели са станали по-спокойни и започнаха да ни вярват повече. И в крайна сметка те спряха да се крият от хората под леглата си.“

С всеки изминал ден,кученцата започваха да се доверяват и да свикват с хората все повече. Стигнаха до момент, в който вече се чувстваха комфортно дори в компанията на непознати. Тогава започнаха да се търсят и собственици за тях.

Кели намери своето семейство,а месец след това и Алекс намери своят любящ нов собственик. И двете кученца свикнаха с новото си начало.

„Те са напълно социализирани. Имат много играчки, меки удобни легла и семействата им много ги обичат. И двете кучета напълно разцъфтяха и оставиха тъмното си минало зад гърба си.“