72 часа преди смъртта си хората започват да говорят за нея:

Те използват различни метафори като пътуване или завръщане вкъщи, твърди Патриша Пиърсън, журналист и автор на книга за това

В човешката природа е да се страхуваме от смъртта, трудно говорим за нея и не искаме да присъстваме при нейното настъпване. Въпреки това, може би тези, които умират вече са разбрали какво им предстои и знаят повече от останалите живи.

Патриша Пиърсън, журналист и автор на книгата „Отваряне на вратата на рая: Изследване на историята на живота, смъртта и това, което идва след него“ (Opening Heaven’s Door: Investigating Stories of Life, Death, and What Comes After) описва резултатите от своето изследване на тема „Преминаване от другата страна“.

„Тъй като в рамките на 9 седмици, загубих сестра си и баща си, се концентрирах върху изучаването на това, което се случва след смъртта. Интервюирах десетки хора, чиито професии са свързани с нелечимо болни пациенти, както и тези, които са имали специални преживявания с хора преди смъртта им, дори и с тези, които „са се върнали от мъртвите“, т.е., преживели клинична смърт „, казва Пиърсън.

На базата на своите проучвания, тя е категорична-  Разбрах, че хората знаят кога ще дойде последния им час.
В периода от 72 часа преди смъртта им, те започват да говорят в метафори за пътуването. Терминологията е различна, така някои търсят обувки, други говорят за полети, а трети говорят, че „искат да се върнат у дома“, а всъщност вече са у дома.

„Сестра ми, която бе болна от рак на гърдата, постоянно повтаряше: „Не знам как да отида“, дори споменаваше и „нещастни стюардеси“, казва Патриша.

Маги Каланан, медицинска сестра, която е работила в Центъра за палиативни грижи във Вирджиния, посочва въпроса на пациента болен с рак на панкреаса, в моментите на умиращия: „Дали жена ми знае всичко за паспорта и билетите?“

Маги измисли специален термин, „съзнанието за близка смърт“. Каланан е била в състояние да бъде до стотици пациенти по време на смъртта им, и вярва, че тяхната визия за пътуване не е случайна. „Когато говорих с пациентката Одри Скот (84 години), която умираше от рак, тя ми каза, че на посещение й идва нейният осиновен син Франки, който е бил починал преди няколко години. Той всеки път идва тихо и сяда в креслото до нея”, казва Маги.

Разпространено е мнението, че умиращите виждат починалите членове на семейството си. Те често имат „халюцинации“, за които хора вярват, че са следствие на силните аналгетици, които пациентите получават. Но дали е така?

Голямо международно проучване, което бе проведено от психолога д-р Карлис Осис и д-р Ерлендур Харалдсон от университета в Исландия, показа, че повечето пациенти, около един час преди смъртта си, виждат своите близки, които по-рано са починали и то независимо дали са на лекарства или не. В проучването са включени хора от съвсем различни култури – от САЩ до Индия.

източник