четвъртък , май 23 2024

Вижте какво се слага на трапезата и какво е позволено по време на постите

Коледни заговезни е денят преди да започнат Коледните пости , които свършват на 24 декември – Бъдни вечер , и последният ден, в който се яде месо.
Постът се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата – Великденския пост .

Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материята на Божието слово – сина Исус Христос. Не бива да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирен, яйца, кашкавал.

Олио и вино може да се употребяват без сряда и петък.

На Никулден – 6 декември , се разрешава риба и вино.
Венчавките са забранени от този ден – началото на коледните пости, до Въведение Богородично – на 21 ноември и от Игнажден – 20 декември, до Богоявление , Йордановден на 6 януари.

Традиции и ритуали за Коледните заговезни

За Коледните заговезни се коли голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Готвят се и пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква – „тиквеник“ с много орехи.

След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е слагала блажно, и няма да я пипа 40 дни – чак до Коледа, когато става отговяването .
За „отговяване“ хората се подготвят още от Никулден .
Мъжът в семейството хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и соли. След това ги нанизва на конопена връв и провесва наниза на прохладно под стрехата да съхнат. За Коледа врабците стават сухи чирози. След като се върнат от църква, стопанката къса връвта с пилците и на всеки дава парченце – на момчетата крилце, а на момичетата – копанче, за да се „смърсят“, след което могат да седнат на трапезата и да вкусят от блажните ястия.

  Мама разказва трогателна история за отглеждането на дъщеря със синдрома на Трийчър Колинс

На Коледните заговезни се почитат и паметта на св.апостол Филип , един от дванадесетте апостоли. Проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса – възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мириамна и ап. Вартоломей. Завършил живота си в Иерапол, разпнат на кръст с глина надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него. чества се заедно със св. Григорий Палама и на 30 юни /Събор на светите дванадесет апостоли/.

Народът празнува този ден в чест на кокошата болест „мрата“ или „мратинци“.
На места в Западна България се празнува за предпазване от вълци, като най-таченият е средният ден, наричан Мартиньок. В Плевенско на Мартинци се принася жертва черно пиле за предпазване от кокоша болест. Пилето се коли от най-старата жена вкъщи и то през прага на вратата или зад вратата. Главата, краката, перушината и воденичката на пилето се запазват и се използват за лек. В народните представи нощите от 13 до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести.
На 14 ноември в християнския календар вярващите заговяват за започващия на 15 ноември Коледен пост, който трае 40 дни.

Източник

Прочетете също

На пръв поглед това прилича на купчина дърва за огрев, но виж какво е всъщност

Пит Ейк е човек, който създава различни неща със сто процента рециклирани материали. От един …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *