Как не съм разбрала?! Съпругът ми имал две семейства:

Вярвах му безрезервно

Със Стоил имахме щастливо семейство и две прекрасни деца. Аз бях продавачка в хранителен магазин, а неговата работа беше свързана с много командировки. Той пътуваше постоянно дори в събота и неделя.

С годините се примирих с дългите му отсъствия, защото го обичах и знаех, че държи на работата си.

Все още се ядосвах обаче, когато всяко лято, вместо да ходим заедно на море, аз сама водех децата, тъй като Стоил беше ангажиран най-много през този сезон.

За десетте години, в които бяхме семейство, мъжът ми нито веднъж не събуди моето недоверие и не предизвика ревността ми.

Беше мил и грижовен към мен и момчетата. Затова му вярвах безрезервно.

Когато тръгваше на дълъг път, съпругът ми предпочиташе да пътува с нашата кола, вместо със служебната. Казваше, че така се чувства по-сигурен. Стоил беше перфектен шофьор и никога не се притеснявах, когато беше зад волана.

Може би затова, когато ми се обадиха, че на железопътен прелез влак е блъснал колата ни и той е загинал на място, реших, че има грешка и не можех да повярвам, че става въпрос за моя мъж.

Той ме е излъгал

После обаче осъзнах страшната истина и в онзи миг имах чувството, че животът ми свърши. Ако знаех обаче какво още ме очаква…

Това, което ми се стовари после, беше по-страшно и от смъртта на съпруга ми.

Месец след погребението на вратата ми позвъни млада дама, с дете в инвалидна количка, и се представи като съпругата на Стоил.

Когато й казах, че явно има някаква грешка, защото аз съм неговата съпруга, тя не повярва. Беше убедена, че съм сестра му. Оказа се, че с нея той е живял на семейни начала, но беше признал момиченцето за свое дете и му беше дал името си.

Поканих я да влезе и в разговора, който проведохме, имаше сълзи, упреци, обвинения.

Но за какво ни бяха всички тези разправии, при положение че мъжът, когато оспорвахме, беше мъртъв! Осъзнах, че моят Стоил беше водил двойствен живот дълги години и повечето му командировки са били прикритие да посещава болното си дете.

Не можех да му се сърдя, дори му свалях шапка, че въпреки прегрешението си да има две семейства, не беше се отрекъл от детето си инвалид. Когато се поуспокои, другата му жена си тръгна, отвеждайки малката.

Седмица след това ми се обадиха от полицията и ми казаха, че тя се е хвърлила под влака на същия онзи прелез, на който живота си изгуби и Стоил.

В предсмъртното си писмо беше посочила мен като роднина и настойник за осиротялата си дъщеря. Така ненадейно се сдобих и с момиченце.

Сега имам три деца – двете ми момчета и малката Снежа. Тя е същинско ангелче, в чиито очи виждам своя Стоил.

Всяка нейна усмивка стопява болката в нараненото ми сърце. Синовете ми я приеха безрезервно като своя родна сестра и се грижат с много внимание и любов за нея.

Опитвам се да разбера какво се е случило със Стоил и защо – след като имаше мен и момчетата – е потърсил любов и другаде, създавайки паралелно семейство. Не се питах обаче коя от нас е заемала първо място в сърцето му – аз или майката на Снежа, защото – сигурна съм – обичал е и двете ни…

Ирина

източник