Важно
С бившата ми съпруга се оженихме, когато бяхме на 20 години. По онова време и двамата се обичахме лудо с цялото си сърце и вярвахме, че винаги ще бъде така. Дните се изнизваха от щастливи, по-щастливи. Мислех си, че така ще продължи завинаги. За съжаление, хубавите мигове бързо свършиха и скуката се настани в нашето ежедневие. Или казано по-друг начин – две години след сватбата приказката свърши и на нейно място се настани рутината.
С жена ми непрекъснато се карахме за дреболии, парите не ни достигаха и вечно икономисвахме. Предполагам, че такива ситуации често преживяват всички двойки. В крайна сметка това свърши своята работа и много скоро станахме непознати един за друг. Сега като си припомням това отново ме обзема познатата празнина. По онова време единственият човек, който ме подкрепяше в тази неприятна ситуация, беше Анелия – майката на жена ми. Въпреки че тя минаваше 45 години, тъщата се отличаваше с висок дух и невероятна красота.
Още от първия ден на запознанството ни, Анелия се отнесе към мен крайно топло и дружелюбно. Видимо показваше, че ме харесва и, че се радва да бъда съпруг на дъщеря й. Веднъж, след поредната кавга с жена ми, нервите ми не издържаха и хлопнах вратата под носа й. Няколко минути по-късно осъзнах, че стоя пред дома на Анелия. Знаех, че тя ще ме успокои, ще ме подкрепи и вкусно ще ме нахрани. Оттогава почти всеки ден си намирах повод да навестя красивата си тъща. Една вечер двамата пийнахме повече и се озовахме в леглото.
Не мога да кажа, че съжалявам.
Не! Нито се разкайвах, нито изпитвах срам, че изневерих на съпругата си с нейната майка. Тайната ни афера продължи около 3 месеца, докато жена ми не ни залови в леглото. Това беше последната капка, която преля чашата. Разведох се със скандал. След развода Анелия се отказа от мен, смени си телефонния номер, продаде апартамента и напусна града. Дълго я издирвах, но напразно. Все още съм луд по нея и ме боли, че не мога да направя нищо по въпроса.
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG
